Южна земя. Ще ви се роди детенце – айляк. Можете да му хвърлите пъпа директно на Античния театър.
Д: Като нищо, ако е хубаво времето, като се роди, можем да отидем с него да седнем на Античния. Чакаме момче.
Р: Къде хвърлихме пъпа на Христо? Май го дадохме и го хвърлиха в Москва.

Мислите ли за име?
Д: Колебаехме се за Тома, защото реално фамилното ми име е Томов, но избрахме Йоан.
Р: Защото е библейско. Харесва ми, докато го произнасям. Няма връзка с роднини.

Кога разбрахте, че ще имате бебе?
Р: На морето. Бяхме на палатка на Карадере. Закъс няваше ми, направих си тест и се оказа, че съм бременна. С Йоан си беше като Христо - искано и много чакано бебе.

Как го приема Христо?
Р: Непрекъснато ме гушка и ми целува корема. Вълнува се, когато бебето рита. Пита кога ще се появи, какви книжки ще му показваме, къде ще спи. Ние много му говорим. Много е грижовен. Разбира се, и доста нетърпелив на моменти, по което прилича на мен. Защото аз съм по-нетърпеливата. Не за неща, за които знам, че трябва време, или за промяна, която искам, а ако ще излизаме за разходка или да пазаруваме например. На тях двамата са им нужни 20 или 30 минути да се приготвят. Христо казва – ей сега, ей сега, само да нарисувам тази рисунка, само да дооцветя.

Има си дядо художник, носи името и гените му.
Д: И майка ми много обичаше да рисува, и сестра ми беше в Художествената гимназия. Беше по-надарена от мен. Радина много добре рисува, брат й...
Р: По-скоро прерисувам вярно. Действа доста успокояващо. По 12 часа на ден драскаме миньончета или някакви други.
Д: Хрисчо е на четири и от две години не е спрял. Някои от рисунките му дори са със сюжет. Знаеш ли колко са смешни? А през лятото беше хванал въшки от детската градина. Радина пощи, чисти, пощи, чисти и вика – е, не мога да ги изчистя. Подстригвай го. Беше с коса колкото твоята. Стана ми много мъчно. И с една машинка на село у-у-у, подстригах го до кожа – усмихва се. – Обаче! Много странно, веднага започна да се държи по-момчешки, без да съзнава. Има някаква връзка. Изведнъж стана диваненце, пò момченце.

Ще имате дъщеря, ще й пуснете коса. От четвърти опит – ще стане.
Д: Като Радина. Едно време ходех да гледам изпити в НАТФИЗ и като я видях... с една брутално дълга коса... до под дупето – показва с жест. - И такава красива!
А – възкликва Деян, – с теб дойдоха добрите новини. Виж – показва телефона си, – писа ми Диана Бойчева. Нали ти казах, че ще издават книга с разни мои мисли и чувства, които съм си драскал – смешни или остроумни. Попаднаха в моя приятелка, която беше в Народния, в същото време е адвокатка. Прегледа ги. Даде ги на издателство „Ракета“. Те ги харесали. И ще се съберат 70–80 страници с илюстрации, вероятно като картички в кутия. Пратили са ми референции за дизайна. Ще видим. Може да стане симпатично.

На какъв етап е филмът на Тео Ушев и как попадна в него?
Д: Обади ми се Орлин Руевски, който е оператор и съпродуцент. Разказа ми за ролята. И като чух имената на Теодор Ушев, на романиста Владислав Тодоров, въобще на хората в екипа… Прочетох романа „Пумпал“ и сценария и много се изкефих. Снимахме през есента – септември, октомври. Имаме да озвучим доста неща. Филмът е продаден на зелено на някоя от платформите, но не знам къде. Той е като приказка. Антиутопия. Най-страшното е, че много прилича на съвремието. Иначе сюжетът е пътуване на мен и моето алтерего – Мартина Апостолова. Нейният персонаж реално не съществува, аз го раждам по някакъв начин, от една книга. Теодор Ушев ще промени визията много и сигурно ще е интересно.
Преди това трябва да излезе друг филм с мое участие – Fishbone на Драго Шолев. Той също е с много любопитен сюжет, сценарий, екип. Става въпрос за един труп. Сега какъв, чий, няма да разказвам, но ще звучи много северняшко.
Р: Скандинавско.
Д: Ще видиш онова, което витае във въздуха, не толкова това, което се показва.