Сигурна бях, че няма да кажеш – не.
Д: Зависи, зависи, зависи. Аз помагам да ги нанизва, защото има специален начин. Не е леко да нанижеш два метра корда с ей такива мъниста, дето едвам ги виждаш, да не говорим за дупките в тях. И сега разкриваме пред вас точно, че аз й помагам. И реклама правим на цялото това нещо. Скоро ще имаме и нови колекции. Може и дрехи.

Хайде! Ти отдавна говориш за дрехи.
Д: Сега има възможност за онлайн магазин и обмисляме. Абсолютно сериозно. Но не бързаме, защото нали всичко си изисква време.
Намества дъска за сервиране на сирене в центъра на масата.

Каква готина дъска за сирене.
Д: Ама не сме я ползвали за сирене. Слагаме някакви разядки...
Р: Мислехме да си купим комплект за фондю.

А аз си представям как стоварваш на тази дъска едни меса, които печеш в камината.
Д: Онзи ден пекох в камината – една много вкусна пържола, на Христо и на мен. Може да мирише още.

По интервюта се хвалиш, че готвиш.
Д: Аз ли?
Р: Готви ли?
Д: Питат ме дали обичам, защото съм участвал в „Черешката на тортата“. Казвам, че обичам. Чак да се хваля!
Р: Похвали ме за Бъдни вечер… и за Коледа.
Д: Принципно не обичам да се хваля, а ти – за готвене! Аз съм такъв скромен човек.

Така ли?
Д: На сцената може да не ти изглеждам, но иначе съм си скромен, заради Девата в мен. Притеснителен. Само че не го показвам. Човек не трябва да показва слабостите си. Много често предпочитам да замълча, ако не знам за какво се говори, вместо да гледам да съм в диалога на всяка цена. По-добре човек да се държи по-спокойно и по-скромно, по-селективно да се действа. Има една реплика на Калигула, която съм ти казвал май. Тя не влезе в представлението. Той се обръща към един от подчинените си, може би Мерей, с думите, : „Изпусна невероятна възможност да замълчиш“.

Може ли да похвалиш Радина за Коледа?
Д: О, да. Сготви толкова много и толкова вкусни неща – банска капама, баница, тиквеник, содена питка. Чушки със сушени сливи.

Как празнувахте Нова година?
Р: Вкъщи. С Анастасия (майката на първия син на Деян, който също се казва Деян, б.а.) и втория й син Константин. Но той не стоя до късно. Ася го заведе при баба му и дядо му – майка си и баща си, и после се върна да посрещнем Нова година заедно. Беше сготвила много вкусни пържолки и питка, аз – баница.
Д: Обикновено се събираме по-голяма компания. Идвал е Галин Стоев, когато поставяше „Танцът Делхи“. Сега бяхме по-малко заради пандемията.

А малкият Деян?
Р: Той от много време насам прекарва Новата година във Видин при майката на Деян, със сестра му и двете й деца. Много е пораснал.

Какво се случва с него?
Д: Учи в Седмо (училище). Идва периодично. Хап ваме си вкусно. Преспива. Расте зверски. Девети клас е. Вече не свири на китара. Съсредоточил се е върху футбола. И е талантлив вратар. В последно време го ръчкам да учи повече, защото покрай това залежаване с карантината...

За какво си говорите?
Д: Винаги за всичко. Ако го виждам, че е забил някъде, го разпитвам. Има затворени деца, които се крият, правят се на нещо, което не са. И той хитрува, но е прям и честен. Важното е да знам къде е, какъв е вътрешният му живот. В момента се интересува от момичета, естествено. Оглежда се. Виж дам, че си цъка там с някакви по телефона. Сега има мрежи всякакви.