Ако се върнем към началото на твоята кариера, вярно ли е, че баща ти ти е създавал състезателен хъс, като сте играли на вързано.

Да, и наградата беше сладолед или шоколадово яйце – символична, но те стимулира, по-интересно ти е. Растях в среда, в която имаше доста съперници. Бяхме петима братовчеди, които постоянно тренирахме и се състезавахме един срещу друг. Отделно на кортовете имаше много любители, които играят всеки ден, някои от тях на доста добро ниво. Играехме не само сингъл, но и на двойки. Всичко това имитираше състезателна среда. И колкото повече време прекарваш в такава среда, толкова по-добре.

На корта ли ти е хвърлен пъпът?

На басейна. С майка плувкиня е така. Плувам и четирите стила, като дете съм участвала на състезания. Плуването и сега е част от възстановяването ми, то е незаменимо и като удоволствие.

Фотография и други празници

Снимките в Инстаграм профила ти са много хубави, кой те снима?

В много от случаите – моят съпруг. Аз самата имам отношение към фотографията. Когато бях бременна, изкарах един миникурс в Пловдив при Петър Пешев. Много от снимките в профила ми са правени от него. Той ме научи да боравя с апарата. Отделно разбрах какво е фотографията. Преди си мислех, че да си фотограф означава да си технически грамотен. В неговото обучение техническата част не беше толкова важна. Той ми обясни, че фотографът е човек, който вижда кадъра и след това го рисува. Дори и с телефон може да стане страхотна снимка. Сега обучавам съпруга си. (Смее се.) Брат ми вече също е доста напред (Енчо Пиронков пътуваше с Цвети на последните й турнири и камерите редовно го показваха от трибуните, б.а.). Фотографията ми харесва като изкуство, а и смятам, че е необходимо умение, особено когато имаш бранд. Много харесвам портретите. И ако ще се занимавам с фотография, това бих правила. Едва ли ще стана професионалист, но за моите нужди се справям горе-долу.

Имаш доста снимки на храна в профила си. Какви са отношенията ти с храненето?

Ценя хубавата кухня и това, че имам възможност да обикалям света и да опитвам различен тип кухня, е голямо удоволствие. Когато отида ня-къде, ми е интересно да проуча кои са популярните ресторанти.

Нямаш априори изключена храна, така ли?

Позволявам си почти всичко, но когато съм на турнир, все пак имам ограничения. Разбрала съм, че определен тип храни не са подходящи. Сладко преди мач не ям въобще, защото захарта вдига рязко инсулина в тялото и съответно после рязко те бута. Затова приемам храна, която те държи на едно постоянно ниво. Тенисистите ядат много паста. Ориз. Риба. Скучно е, но работи.

Коя кухня откри при пътуванията си?

Преди изобщо не можех да приема японската кухня, но с пътуванията до Япония я открих и сега ми е най-любимата. Изключително чиста, лека. Колкото и да е странно, харесвам и другата крайност – индийската кухня. Никога не съм ходила в Индия, но се запознах с нея в Англия, където е доста разпространена. Сега на US Open организаторите се бяха постарали много. Всеки ден в хотела пристигаше камион с различен тип кухня: индийска, чилийска, италианска, кубинска.

Ти самата готвиш ли?

Когато имам настроение, не по задължение. Баба ми по майчина линия, на която съм кръстена, беше изтънчен кулинар. Спомням си, че в детството ми с нея постоянно правехме нещо, дали са палачинки, мекици, баници, питка, козунаци. И аз доста експериментирам. Сега на Великден за първи път опитах да направя козунак, добре се получи. Трябва да се пече точно определено време, ако го изпечеш малко повече, остава сух.

Какво са за теб празниците, те често съвпадат с турнири или подготовка за турнири.

За нашето семейство Великден и Коледа са специални моменти. Когато бяха живи баба ми и дядо ми, се събирахме с тях и братовчедите, с леля ми и чичо ми у нас. Разбира се, трудно е да съчетаваш празниците с тенис кариерата и да присъстваш всяка година, но го приемаш. Знаеш, че това ще бъде за определен период от време, не завинаги. А когато се случи да си със семейството си на празника, е дори още по-специално.

Кое е било най-необичайното място, на което си празнувала?

Нова година 4–5 пъти я посрещах или в самолета, или току-що пристигнала на летището.

Имало ли е поне някакво по-специално меню в самолета?

Не, абсолютно нищо не предлагат. Включва се само пилотът, пожелава честита нова година. Ако е австралиец, честити новата година, когато тя дойде в Австралия, въпреки че минаваш през доста часови зони преди това. (В първите дни на януари започват турнири в Австралия, б.а.)

Какво би си пожелала за 2021 година? Много хора си дават новогодишни обещания – отслабване, отказ от цигари.

Нова година за мен никога не е била точка, в която всичко свършва и започва нещо ново. Ако имам цел, аз си я поставям в момента и започвам да работя. С оглед на създалата се ситуация в световен мащаб бих си пожелала само здраве. Много ми се иска вече нещата да се успокоят.