Играла си и с двете сестри – Серена и Винъс, каква е разликата?

Много са различни, визуално и като характер, макар да съм далеч от мисълта, че ги познавам добре. Те са ми идоли от момента, в който съм видяла играта им по телевизията, въпреки че разликата ни е 6–7 години, не е кой знае какво. Аз бях дете, когато започнаха да играят. Да се изправя срещу една от тях на полуфинал, срещу по-голямата, Винъс, за мен беше неописуема емоция. В нощта преди мача не успях да спя.

Какво правиш, щом не спиш?

Въртиш се. Мисълта ти постоянно те връща към това какво предстои. На следващия ден не успях да играя особено добре и претърпях сериозна загуба. Но пък целият опит от този турнир, който беше първият ми WTA турнир, и срещата ми с Винъс ми дадоха изключително много. Виждаш, че противникът ти не е някакво извънземно, недосегаем, когото не можеш да победиш. Виждаш слабостите му, че той също прави грешки и ако действаш по определен начин, има как да го надвиеш. В следващия ни двубой с Винъс (в първия кръг на Откритото първенство по тенис на Австралия, 2006) излязох с нагласата, че тя може да бъде победена, и след много драматичен тричасов мач спечелих.

Вероятно беше спала предишната нощ.

Бях по-спокойна. Но след това всичко се повтори. Победата ми получи изключителен отзвук и в тамошните медии, и в българските. Бях на 18–19 години и отново от неопитност допуснах да обърна прекалено внимание на отзвука, съответно загубих следващия си мач доста сериозно.

А сега преди мача със Серена успя ли да спиш?

Тези моменти са по-скоро в младостта ми, когато нещата са ми се случвали за първи път. Имам близо 15-годишен опит в тениса на най-високо ниво, играейки срещу най-добрите състезатели в момента, на най-големите арени. Сега не бях играла от 3 години, но отивайки на Откритото първенство на САЩ, се почувствах като риба, която цопва в езерото, в свои води. Изпитвах напрежение, разбира се, но в момента, в който мачът започваше, лека-полека се успокоявах. Вече не гледам с кого играя, кой номер е в ранглистата. Знам, че излизам срещу човек, който може да бъде победен, стига да го разчета, да взема правилните решения, да играя добре.

И все пак каква е разликата между Винъс и Серена?

И двете имат изключителен хъс и желание за победа. Може би при Серена е в превъзходна степен. Тя изглежда по-непримирима и притежава качествата да извади победата от всяка една позиция. Дори да губи 6:1 и 5:1 или 40:0, не можеш да се отпуснеш дори за секунда, защото в един момент тя дава газ, включва на 6-а скорост и помита.

Маникюр, обувки и други бивши страсти

Има нещо, което ви свърза със Серена – страстта по маникюра. Забелязах я в профила ти в Инстаграм.

Това беше преди. Години наред не бях виждала естествения цвят на ноктите си. Отнемаше ми и доста време – освежаване през 2 седмици, процедурата е 2–3 часа. През майчинството започнах да се чувствам по-добре естествена – вече не си боядисвам косата, харесват ми естествените ми нокти. Изключително рядко използвам грим.

Сещам се за една друга твоя страст.

Обувките ли? Това също остана в миналото. За мен вече е изключително важно обувките да са комфортни. Имам изключително красиви обувки на висок ток, но сега ежедневието ми е такова, че няма къде да ги нося. Разбира се, на официални поводи си ги използвам.

На тяхно място появи ли се друго?

Материално не бих казала. Имам малко майчинско изкривяване – влизам в магазина да избера нещо за себе си, но излизам с покупки само за сина ми.

Но чувствата ти към модата не са изстинали, съдейки по линията ти спортни дрехи. Как беше създадена марката „Пиронетик“?

Беше ми мечта. Имам отношение към дрехите, а най-логичното беше, ако ще създавам марка, то да бъде за спортно облекло, от което най-много разбирам. Възможността да го направя и да играя със собствени дрехи е изключително вълнуваща.