Комедийния моноспектакъл на Михаил Билалов „Бум-Бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър“ с автор Ваня Николова показва един безпощадно добър актьор, въоръжен с опасно остроумен текст (на моменти хладно-ироничен, друг път – просто смешен) и заобиколен от гардовете си джаз музиканти. Тази дяволска компания няма милост, да си знаете.

Билалов е в ролята на мафиотски бос, който празнува 50-ия си рожден ден по екстравагантен за човек като него начин – наема джаз оркестър. И докато празнува, си прави трагикомична равносметка – както на собствения си живот, така и на изминалите 30 години демокрация в България – и още по-трагикомични изводи, предвид състоянието на нещата днес у нас, пък и по света.

„Човекът с пари и пистолет може наистина да говори онова, което мисли“ – казва Билалов в интервюто ни, говорейки за своя герой от моноспектакъла. Има обаче и още един човек, който също може да говори онова, което мисли, и този човек е... Актьорът. За новото и старото нормално, вечните три ракии на българина и белината вместо водка, за театъра, който винаги се случва на живо, и за света като блато, от което вече няма мърдане, защото навсякъде е едно и също. Билалов пред EVA.

„Бум-Бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър“ е първият ви моноспектакъл.  Като изключим музикантите, какво е усещането да си сам на сцената?

Работата е малко по-особена, защото трябва да дадеш различни емоции и настроения на публиката само през един-единствен образ. Представете си, че отидете на парти и някой  от гостите вземе думата за повече от десет минути. Случва се често. В единия случай той може да спука останалите от смях, обаче може и много бързо да ги съсипе от скука. Всичко зависи от умението му да забавлява. За щастие, моят герой има добро чувство за хумор, страхотна самоирония и доста парадоксално мислене, така че се надявам това да зарадва и публиката. Освен това Ангел Заберски и неговият бенд доста ми помагат и въпреки че не са актьори, са отлична компания на сцената.  

Моноспектакълът ви връща обратно към образа на Джаро, защото и тук героят ви е мафиот. Липсваше ли ви този тип?

Дали ми е липсвал Джаро? Със сигурност не съм му писал писма.  Връзката на актьора с ролята е като връзките в живота. Спомняш си за някого с добро чувство и даже със сантимент, но искаш да изживееш нова история. Джаро е герой на друга приказка. Винаги съм харесвал образа му в „Под прикритие“, но да играя Джаро всеки път и да се имитирам постоянно, не е интересно нито за мен, нито за зрителя.

Вярвам, че когато човек си купува билет, иска да види новата, а не старата програма на цирка. С Ваня Николова, която е автор на текста на моноспектакъла и в същото време беше сценарист в първите сезони на „Под прикритие“, решихме, че  сегашният ми образ трябва да носи друго настроение и други неща да го вълнуват. А защо героят ми е отново „дете“ на подземния свят и това е единствената професионална прилика с Джаро, мога да обясня много лесно. Защото, когато имаш пари и пистолет, може да говориш това, което наистина мислиш. Текстът е много образен, наситен с герои, и освен че е пълен с хумор и ирония, той е до голяма степен и сатира на живота, който живеем в момента.

Кое в живота на вашия герой ви харесва най-много?

Неговата безцеремонност и непукизъм. Те са изведени в крайност, типична за комедията, което доста ме забавлява.   

Прочетох някъде леко ироничното определение за вашия герой – „успял престъпник“. Познавате ли такива хора в истинския живот?

Не и в буквалния смисъл на „престъпник“, който влагате. Познавал съм хора от подземния свят, които не свършиха никак добре, така че не мога да ги нарека успели. Иначе в държавата бъка от „успели“ престъпници, които обаче не се изявяват точно в криминалния сектор. Техният успех е да избягат, без да ги намерят, да минат между капките, да си платят на когото трябва, за да им се размине. Това е в общи линии успехът на престъпниците у нас.

С няколко бързи въпроса ще се опитам да „разградя“ на съставните му части краткия текст на трейлъра на спектакъла, който перифразира по комичен начин Еклесиаста.

Давайте. Между другото видеотрейлърът е изцяло работа на режисьора Виктор Божинов и оператора Тони Бакарски, с когото дълго време работихме и в „Под прикритие“. С тяхна помощ идеята на спектакъла излезе в най-чистия й вид.

В трейлъра вашият глас казва: „Има време за всяко нещо – време за цвете и време за бухалка, време за власт и време за затвор, време за хайвер и време за сухари, време за анцуг и време за смокинг, време да се мълчи и време да се говори“. Подарявате ли цветя?

При специални поводи – да! Но признавам, че не съм от мъжете, които, минавайки покрай цветарския магазин, спират да купят спонтанно сто бели рози и да ги подарят на някого.

Някога били ли сте се (макар и не с бухалка) и за какво?

Тренирах дълго време айкидо и съм се „бил“ по време на тренировки. Всъщност айкидото не изповядва боя като философия, а те учи на методите на самоотбраната. Иначе в младежките си години съм се бил заради момиче. Имал съм и случаи, когато ми се е налагало, за да защитя някого. Например бившата ми жена, когато ни нападнаха в парижкото метро. Щом се появят такива ситуации, не мислиш много.  Правиш каквото можеш, за да защитиш хората си.