Изминалите осем месеца пандемия създадоха ли ви усещането, че целият свят е един голям затвор, от който няма мърдане?

Не. По-скоро усещането, че светът е едно голямо блато и няма чист остров, на който може да се спасиш. Дали си в Индия или Германия, е едно и също. Може ли човек да си представи, че ще говори по телефона с Ню Йорк и човекът отсреща ще каже: „И при нас е същото“?! Преди трийсет години това щеше да звучи като голям майтап.

Да властваш – това харесва ли ви?

Достоевски казва: „Приятна е властта дори над една муха“.  За съжаление, лично аз никога не съм имал власт в мащабите, за които намеквате, и няма как да знам какво е.

Обичате ли хайвер? Къде е най-добрият?

А кой не обича? Има две държави, свързани с хайвера – Иран и Русия.

Бедността порок ли е?

Има бедност, която е поносима. Бедност в служба на нещо, която е доброволна. Но има и бедност, която заличава човешките черти до състояние на животно. Това не го наричам бедност, а дехуманизация. Разлагане на човешката личност. В същия вид може да разсъждаваме и за богатството. Само по себе си богатството не е никак лошо. Но то може да дехуманизира човека до същата степен, до която го прави и крайната бедност. Човек може да се превърне в животно и с пари, и без пари. В „Колимски разкази“ Варлам Шаламов разказва за мизерията на лагерите в Съветския съюз, където човек за една седмица се превръща по принуда в животно. Или пък ако вземем бедното и озлобено семейство Тенардие на Юго, там бедността си е абсолютен порок!    

Когато не спортувате, носите ли анцуг?

Аз съм от Бургас и тази униформа съществува и в моя гардероб.

Кое или кой ви оставя без думи?

Бъбривата жена.