В спектакъла на вашия герой не му пука да говори това, което мисли.  Политкоректността е точно обратното. Съгласен ли сте, че това явление е станало вече злокачествено?

Наскоро един френски продуцент ми се оплака, че става все по-трудно снимането на филми и там, защото каквото и да се каже, все има някой разсърден и обиден. Трябва да се подменят сценарии, да се пишат допълнителни роли, от които историята няма нужда, и т.н. Ако говорим конкретно за нашия бранш, това си е вече „класическа цензура“, а цензурата, независимо от причините, не е никак приятна.

Вярвате ли, че театърът е възможен онлайн?

Онлайн е възможен „Нетфликс“. В театъра има нещо, което не може да бъде заменено, и това е живата връзка между актьор и зрител. Поне в българския театър. Има обаче чужди теат-рални продукции с бюджет от милиони, които са заснети като истинско кино. Ако говорим за тях – да, може. Например „Лебедово езеро“ на Александър Екман. Гледах го наскоро онлайн и бях адски впечатлен не само от начина, по който е направено шоуто, но и от начина му на заснемане. Изобщо не се чувствах ощетен, че не съм в залата. Но пък в залата, срещу 500 евро билет, щеше да е хиляда пъти по-добре. Тази цена на билета ни дава мащаба и размаха, с които е работено. Ако имате цена от 15 лв. за театрална постановка, как смятате, че ще изглежда тя онлайн? Точно като за 15 лева.

На българина трите ракии вечер не може да му ги отнеме никой. Така че няма към какво нормално да се връщаме, защото ние така и не излязохме от него.

Как мислите – каква би била рецептата за оцеляване на вашия герой мафиот в тази ситуация ?

О, той ще пие по една водна чаша белина на ден в компанията на хубава жена в частния си бункер и няма да се ядосва за нищо.