След като завършва НАТФИЗ, Михаил Билалов започва с летящ старт кариерата си на театрален актьор – през 1994 г. взема „Аскеер“ за изгряваща звезда за ролята си в пиесата „М. Бътерфлай“. И почти веднага след това заминава за Париж на актьорски стаж. Градът край Сена го оплита в мрежите си и въпреки че временно изоставя актьорството, остава да живее там. Работи какво ли не – продавач на картини, в рекламна агенция, готвач. Учи за ландшафтен дизайнер и прави фирма за проектиране на паркове и градини. След близо 20 г. се връща на българска сцена с „Козата или коя е Силвия“ в Народния театър (играе се и този сезон), снима се във филма „Цинкограф“ и прави донеслата му изключителна популярност роля на Джаро в сериала „Под прикритие“. Билалов не обича да говори за личния си живот и когато го питат: „Вие сте женен за японка, нали?“, той отговаря: „Благодаря, знам.“ Има две момичета – Данае-Анна и Олга-Елена. И двете говорят български. Билалов има руски корени, но не обича да го коментира.

Вземаме с кола Михаил Билалов от служебния вход на Народния театър след репетиция за новата постановка на Явор Гърдев „Нощна пеперуда“, която трябва да излезе през март. Отиваме до клубния ресторант Perla d’Oro. На входа ни посреща главният готвач – очарователният Масимо Джорджо, на когото софиянци и пловдивчани дължат няколко чудесни заведения през последните години. Сред тях са „Коза Ностра“ и „Остерия Ла Фавола“. Сядаме на масата, но предчувствам затруднение. Четох някъде, че гостът ми не пие.

Четох, че не пиете, г-н Билалов.
Това е гнусна лъжа. Да не пия за мен е просто обидно. Пия вода с лекарствата, когато се налага.
След това прекрасно откритие съвсем навреме пристига сервитьорът с бели ръкавици. Налива в чашите с форма на лале Col Vetoraz, просеко с лек ябълков привкус. Поднасят ни менюто, за да изберем салата – нека бъде домати с моцарела. Докато я приготвят – с топки фина биволска моцарела, прясно изпечена гризина, букет от салати, радичио тревиджано и клонче босилек, - разговаряме за вина. Изписва ми любимите си: сотерн - идеалната компания за гъши дроб, бургундските и шато ла рок.

Как ги открихте? Може би някой ви ги препоръча?
С много практика. Някога нашите деди не са пили вода, използвали са я за миене. Вкъщи се е пиело вино независимо какъв ризлинг е било. Най-често е било едно ужасно вино. Децата са били захранвани с попара от вино и са били добри и здрави деца. Това е един естествен антибиотик. Аз не съм ял такова нещо като малък и това е големият пропуск в образованието ми.

А във Франция какво е положението?
Аз говоря за Франция. Както някой в древността беше казал: „Закусих скромно с литър вино и малко баница.“ Тази култура е съществувала до началото на Втората световна война, до момента, в който във Франция по някаква неясна причина влизат кампарито и уискито. Но в някои села винопиенето се практикува ежедневно и ежечасно.

Значи преобладаващата напитка във Франция все пак е виното.
Преобладаващата напитка в Нормандия е сидерът. Много леко ябълково вино, горе-долу на градуса на бирата. Обикновено се пие за обяд. С леки композитни салати с месо, риба и сирене. Другото велико френско питие е пастис, в Южна Франция. Наричам го питие за белот. Белотът е френска игра. В типичните южни френски селца старите и някои по-млади се хващат на белот. Не може обаче всеки да играе с тях, освен ако не те поканят. Аз се самопоканих да пробвам. Съветвам ви, влизайки в кръчмата във френско градче или селце, да кажете „здравейте“ на всички. Не го ли направите, никой няма да ви обърне внимание. В Корсика станах приятел с еврибади само защото, като влязох в кръчмата, казах: „Здравейте, аз съм Михал и сте ми много симпатични.“ Не ви понасят, ако не кажете „здравейте“, не е възпитано и не е човешки. Мен например след толкова години в България ме шашка това, че когато отворя врата на дама, тя не казва „мерси“. Това не е учтиво.

Може би се подразбира това „мерси“.
Нищо не се подразбира, всичко трябва да се казва на Запад. Ако не кажете „мерси“, вие сте простак. Това е, което липсва в нашата страна – добро възпитание. В Русия също го няма.

Може би е славянска черта.
Не. Просто тип възпитание. Някога го е имало – да подаваш на дамите ръка, да им поднасяш стола да седнат. Това го помня от роднините ми – подаването на ръка, казването на благодаря след ядене, молитвата преди ядене. Бяха закон. Също, че към нежния пол трябва да се отнасяш безкрайно коректно. Коректно в живота и грубо в секса. Дядо ми използваше други термини, много образни. Жените това искат – да бъдеш кавалер, джентълмен във всяко едно отношение, крайно учтив, приятен човек и да бъдеш брутален там, където трябва. Навремето казваха – в оная работа. Една жена наскоро сподели, че й се ще да се върнат старите времена.

Може би не е лошо да си изберем нещо от основното меню.
Добре, мисля, че ще се нахвърля на пастата. Обичам паста.

С морски дарове ли, главният готвач я препоръчва?
Не, с морски дарове не, защото съм алергичен. Може би с мастило от сепия.
Към масата доближава шеф Масимо Джорджо: Това е пастата с мастило от сепия. Да ви я предложа с морски дарове.
Михаил Билалов: Не, не, само със зехтин и малко пармезан.

Да се върнем към старите времена. Във Франция как са нещата? Променя ли се френската кухня?
Френската кухня нито една революция не може да я промени. Аз и в България не знам нещо, което може да промени българската кухня. Не знам събитие в българската или световната история, което може да промени айряна, бозата, туршиите, ракията, салатите, гювечите, киселото зеле, сармите.

Ето такива ресторанти като Perla d’Oro.
Да, може да я оцветят, но няма да я изкоренят. Националната кухня е семейната кухня. Един самец не може да направи кухня. Трябва да има брак, деца. Майки, етърви, лели, които предават традицията. Аз съм живял сам във Франция, ако живеех в моето семейство, щях да знам как се правят туршии, но аз не се научих.

Значи нямаме лошо отношение към туршиите.
Напротив, това е най-доброто, което сме взели от средиземноморската кухня и сме развили до съвършенство.

А каква е кухнята във вашето семейство? Жена ви е японка, вие - българин, живеете във Франция - имаме хипотетично българска, френска и японска кухня.
Да речем, че никой не се съобразява с националните кухни. Правим най-простите и ефикасни неща. Рядко си позволяваме национални специалитети, тъй като и за трите вида се изискват време и ищах.

Изглеждате като човек с ищах.
Да, но трябва да имам случай. Аз съм се занимавал с готвене професионално. Работих в ресторант, първо в руски, продължих във френски и минах през всички позиции до шеф.

Оттам е явно това умело боравене с ножове, което се видя в „Под прикритие“.
Придобих много умения и понякога ги използвам във филмите. Налагало ми се е да правя много неща. Да карам бързи коли.

Коя е бързата кола, която имате?
Нямам, но в Париж ходя на един голям полигон на “Рено” за изпитания.

Колко сте вдигали?
380. Колите са със стабилизатори, за да не излетят. И трасето е посипано с пясък и сол.

Междувременно сервитьорът пристига с кофичка с лед и бутилка вино в нея. Какво вино избрахме? Carpene Malvolti, просеко с леки нюанси на ябълка.

Не е ли странно, че към салатата имаме шампанизирано вино?
Не. Всеки народ си има концепция. При французите и италианците салатата е ордьовър, предястие, пие се със слаб алкохол – в Северна Франция със сидер, който е леко газиран, като това вино с ябълков вкус, никога с бира. В Южна Франция се поднася с розе или пастис - при по-коравите хора. От руснаци съм научил златното правило, че се започва с по-лекия алкохол и никога не се сваля градусът.

Хм, а руснаците какво по-различно от водка пият, че да свалят градуса?
Бъдете спокойна, те пият много шампанско. Златното правило е винаги да се градира. Недай си боже, да минете от водка към шампанско или бира.

Сервитьорът е поднесъл антипасти и сега разлива някакъв особено уханен зехтин в чиниите за ордьовър пред нас. Съветва ни да го опитаме с поднесената прясно изпечена и нарязана багета. Насърчава ни да топнем залък в зехтина. На масата стратегически е разположил четири високи мелници с различни подправки. От коя искаме? Ние избираме пепато, смес от морска сол, черен пипер, кора от портокал, лимон, малко лук, малко чесън. Три завъртания на мелничката над зехтина и го опитваме с хляба. Чудесно е!
За какво обичат да четат читателките на EVA, ме пита Михаил Билалов. Ех, че въпросче.

Предполагам, сексът е една от темите. Имаме специалист, който пише по тези въпроси доста откровено.
А говорили ли сте за фантазмите? Сексът се разглежда като физиология, не се разглеждат фантазмите. А той се случва първо в главата.

Да, знаем, че мозъкът е най-големият сексуален орган. Сексът осигурява ли щастие?
Сексът е реалност, а щастието е тогава, когато достигнем рая.

Какво е съотношението рай - ад във вашето сърце?
90% ад и 10 рай.

При цялото това удоволствие, което изпитвате от живота?!
Аз не съм хедонист. Любопитен съм, но не хедонист. Хедонист е този, който не си поставя въпроса за рая и ада. Живее ден за ден, изпитвайки всички удоволствия. Смята, че има много неща, към които може да посегне. А не бива.

Например към какво не бива да се посяга?
О, към какво ли не съм посягал! Всичко в екстремен вариант. Да речем, екстремният секс. Или по-добре да го наречем пълноценен секс.

Какво означава това?
Секс до болка. Мога да го поема, докато самото ми съзнание и тяло могат да го поемат. После се питам защо го правя. Любопитство на мозъка. Защо посягам към него? Той не ми носи нищо, ако не обичам човека. Физически упражнения, игра някаква. И не ми подхожда на възрастта. Някои неща се правят на 20, други на 35, на 40. Да речем, че сега предпочитам да съм отдолу, преди предпочитах отгоре. Това е свързано с мързела на възрастта. Да го приемат както искат.

Но за скоростта няма възраст, така ли?
Човек винаги може да натисне педала, трябва само добра машина, добър път. И никога в града. Там не бива да се надвишават 40 км, деца изскачат, възрастни хора или разсеяни като мен. А лошите шофьори го правят в града и на магистралите. Плати си някъде, надуй, самоубий се, но не убивай другите. За това книжката трябва да се получава по-трудно. И наказанията да са огромни. Във Франция е зле, ако блъснеш някого. Дори да не е на пешеходна пътека, ти си виновен, не си внимавал и го отнасяш с цялата строгост.

Имате особено чувство за хумор.
Имам ли? И кое му е особеното?

Четох, че сте избрали жена си, защото пие повече от вас.
Да речем, че е било глупаво изказване и че доста съм бил пил, когато съм го казал. Често ми се случва да кажа нещо, а след това да кажа точно обратното. Жена ми не е пияница. И това, че тя обича бирата... 90% от младите жени в момента обичат бирата, в това няма изключителност никаква.

Какво търсите у една жена?
Секс. Една жена, която не ми запали мозъка, да си я представям ежедневно... Предварителната работа, фантазмът за мен е доста по-интересен, отколкото самото действие, което, разбира се, трябва да затвори цикъла. Сексапилът според мен e в очите и устата. И не защото устата е силиконова. Също в миризмата на жената, която се излъчва от шията и зад ушите.

А една жена може ли да бъде отвратителна за вас?
Никога. Може да съм се ядосвал, побеснявал, да съм се разочаровал, но отвратен – не.

През това време почти сме привършили с пастата с мастило от сепия и избираме десерт. Спираме се на панакота с крем маскарпоне, мандарини и сос от нар.

Да продължим по темата.
Сексът е все едно да ровиш в гроб. Жената е като гроб. Сексът е опит за спасяване от смъртта, но само любовта може да ви измъкне от нея.

Заговорихте за любовта. Човек може би най-безрезервно обича децата си. Но и подсъзнателно ги товари с очаквания. Вие какво искате от вашите дъщери?
Не е важно какво искам аз, а какво искат те. Искам да са независими от мъжете, с които са. Бил съм с жени, които са били зависими от мен, и не съм оставал с тях, защото това ме е дразнело. Искам дъщерите ми да знаят кои са. Да се радват на живота, ваканциите, детството си. Не ги карам да учат. Само да не повтарят класове. Искам да са против мен, да не са съгласни с мен, да са личности. Един арабски философ е казал: „Вашите деца нямат нищо общо с вас, а със стрелеца, който изстрелва стрелата си в бъдещето.“ Ще оставя дъщерите ми да живеят със собственото си време, с техните си рок банди, с техните си дрехи.

Кои са любимите ви пороци?
Сексът.

Това порок ли е?
Ако го разглеждаме през перспективата на християнството, е грях. Аз съм вярващ човек.

А друг?
Суетата. Има дебела и тънка суета. Дебелата е външният вид, партитата, манията за величие, любовта към себе си. Моята е тънка. Да се вълнуваш какво някой може да каже за теб, добро или лошо. Тя е по-неразпознаваема. Но всеки човек е суетен.

В страницата ви във фейсбук феновете пишат много възторжено. Дори четох: „Бог искал да създаде света за 15 дни. Джаро му дал 7.“ Как ви действа известността?
А какво е да си известен – срещи, автографи. Това са плодове на работата, ако е свършена добре. Вижте, за мен като професионалист Джаро е една от ролите ми, нищо повече и нищо по-малко. Аз уважавам много повече онова, което съм направил в театъра, от онова, което съм направил в киното. Занимавал съм се с Джаро професионално и с отговорност, както и с всички останали роли. За мен това е житейски път.

Често ли ви се налага да вечеряте с непознати?
Не.

И кой е най-сигурният начин да се разчупи ледът?
Да дам интервю.

Може би е време да си тръгваме.
Може би.


Италианският клуб-ресторант Perla d’Oro се намира на бул. Владимир Вазов 52 в София в бизнес център Mitsubishi Electric. Посещенията в него стават с клубни карти или по покана на клубен член. Шеф-готвачът Масимо Джорджо работи от 8 г. в България. Кухнята в Perla d’Oro предлага типични италиански ястия с акцент от Южна Италия, откъдето е Масимо. 80% от продуктите в ресторанта се доставят от Ботуша - като отличното телешко от Тоскана, биволската моцарела от Кампаня, моцарела бурата от краве мляко от Пулия. Паста и ризото са любимите ястия на шеф-готвача, защото дават възможност за безкрайни комбинации. Препоръчва паста с миди вонголе в комбинация с черни. С особено внимание Масимо се отнася към хляба. От майка си е научил, че най-добрият става с тесто-майка, с което се заквасва всяка следваща партида. Информация за членство в клуб-ресторанта на: www.perladoro.bg. Тел. за резервации: 02/442 58 60, 0882 575 775.