Като всеки турист и аз си заплювам любимо място. „Кафе дел мар“ – клуб на плажа, модерен, красиво оформен, с приятна музика и прекрасен поглед към Камала бийч.

Една от най-добрите дискотеки, които някога съм срещала, също е тук: Би Кеч. Имам късмета да се случа на мястото, когато води един от най-добрите диджеи – Боб Синклер. За първи път разбирам, че може да има огромна разлика в професионализма на водещите. Всеки звук е премерен, слухът се пълни с прецизно балансирани тонове, които не чупят ухото с невъзможна острота и децибели. Хората наистина успяват да се насладят на звука. Разбирам защо беше препълнено и до зори никой не си тръгна.
Разходка с яхта е много препоръчително преживяване. Целта ни е Островът на Джеймс Бонд, Ко Тапу – прочуто място, където е заснет филмът за Бонд с Роджър Мур „Мъжът със златния пистолет“. Емблематичната скала на острова е туристическа атракция и за снимка пред нея се чака на опашка, но дори това не дразни. В моите представи съм Ракел Уелч с умопомрачителните сексапилни форми, която боса по пясъка посреща Агент 007! Затова ни е дадена фантазията. Не зная защо на снимката не излезе героинята от филма. Но това са подробности. Пък и не Ракел играеше с Роджър Мур, а Брит Екланд, така че грешката е вярна. Когато излизате с лодка по тези географски ширини, важно е да се съблюдава указаният час за прибиране, защото отливът е бърз и голям.

Старият град

е от времето на португалските завоеватели. Тук са минали датчани, англичани, но не са се застоявали. Цветни къщи в колониален стил напомнят чуждото присъствие. Португалците били измежду най-лошите завоеватели, никак не се грижели за колониите си. Същото било и тук. Затова присъствието им не е оставило значими паметници. Истината е, че островът никога не е бил истински колонизиран. Служел е за спирка по пътя на коприната.
 
Барът на Боб Марли

Много приятно място, където пием ледена бира, слушаме гласа на певеца, чийто образ е покрил всички стени на заведението, и получаваме оферта за трева.

Няма да пропуснем и травеститското шоу в кабаре „Симон“. Пищна декорация, помпозни тоалети, богата фасада, опустошени тела. Малки мършави същества, изпосталели и измъчени от процедури, хормонални терапии и наркотици, се движат в транс със зловещо усмихнати лица – неудачно гримирани клоуни, блуждаещи между реалност и опиянение. Единствената цел на представлението им е да съберат след края му някоя пара, с която преживяват. На мен ми действа като шамар и укор, че подобно нещо се допуска.
Пукет е не само купон. Ват Чайтарарам е най-големият будистки комплекс на острова. Случва се да съм там точно по време на празненство с много цветя, музика и пищна декорация, гъмжило от вярващи в дълга ритуална процесия. Силното слънце прави жълтите цветя да вибрират. Картината е тържество на живота.

За финал отивам и при статуята на най-големия Буда на острова. Намира се на висок хълм, нов комплекс. Буда е бял, огромен и още недовършен. Написвам на табелка съкровено желание, окачам го на свещено място и си вземам сбогом с това приказно място.
Две седмици Пукет. Нищоправенето се оказва сериозно занимание. Обсебва първо тялото, после се промъква в мисловния център и го изключва с шалтер. Да живей гладкото, безметежно, крайбрежно, безбрежно безвремие! Няма дори вълна, която да яхнеш. Водата е гладка като огледало. Дори тя, топла и ленива, те поглъща в нежна прегръдка и ти шепне приказки за сини хоризонти, в които да изчезнеш като прашинка пясък, подхваната от вятъра. Пълен и разточителен релакс.

Групата ни си обещава да се върне отново много скоро. Но животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове. В сайта на Пукет днес пише: забранена територия от правителството на Тайланд.

Щастие е, че можах да бъда там.