Тенденцията за осъзнато отношение към себе си, към красотата и грижата за самите нас не е нова. Вярно е, че тя влезе буквално през кухнята чрез движението за бавна храна слоуфууд. През 80-те то се зароди в Италия, неслучайно, като протест срещу навлизането на големите вериги за бързо хранене. Създателят му журналистът и писател Карло Петрини, който гостува в България през 2016 г. по повод представянето на книгата си „Хубаво, чисто, справедливо: Основи на философията Slow food“, е избран за единствения италианец, включен в списъка на Петдесетте души, които биха могли да спасят света, на престижния вестник „The Guardian“. За италианците храненето е истински ритуал, по време на който е неприемливо да се бърза, сякаш то е единствено начин да си набавим калории и хранителни вещества и да осигурим енергия на организма.

Движението, което логично засегна и други сфери на живота, стигна и до красотата. През 2012 г. се появи книгата “Slow Beauty”, в която писателката Шел Пинк ясно формулира простата, но вярна теза: външният подход в грижата ще бъде доста по-ефективен, ако постигнем вътрешна хармония. Основната задача пред нас е да опитомим стреса и негативната околна среда. В условията на бесния делник в големите градове постепенно всички процеси преминаха в режим fast: хранене, работа, мода, изкуство, пари, пътешествия и отношение с хората. Забравихме за грижата и вниманието към себе си. Емоционалното прегаряне, апатията с последващо бягство на далечен остров и отчаяният дауншифтинг (ритъм на живот на бавни обороти, който позволява повече време и възможност за връзка с природата) се превърнаха в нов сценарий на живота.

Започнахме да се замисляме – защо ни е да се довеждаме до ръба, ако можем да правим всичко в по-спокоен и комфортен режим? Актуални станаха безкрайните курсове по самоусъвършенстване и класове по тайм мениджмънт. Но те също не са панацея – носят известна доза спасение, но не задълго.

Какво донесе пандемията?

Избухването на коронавируса и последващият режим на изолация ни принудиха да забавим темпото, без значение дали го искаме. Работните задачи станаха дори повече, но социалната активност ограничихме в пъти. Престанахме да губим време в път, в излишни срещи, токсични хора, безсмислени разговори и дълги кафета в кухнята на офиса.

Променихме и подхода на грижа за себе си. Да присъстваме физически на процедура в салоните за красота или да тестваме нов козметичен продукт в магазина стана по-трудно. За мнозина остро се появи финансовият въпрос – започнахме да се отказваме от редица разходи и неволно да поддържаме философията на осъзнатото потребление. С други думи, практикуваме концепцията Slow Beauty не само в постовете си в Инстаграм или на думи, а в реалния си живот: външните фактори на стреса бяха изкуствено ограничени, налагайки нови условия на живот независимо от желанията ни. Преходът не беше лесен, но резултатите са на лицата ни, в душите ни и в нежеланието да се връщаме към режим „надбягване с всичко и всички“. Появи се време и желание да се вслушаме в себе си. Най-важното условие сега е да съхраним новия подход, да се отнасяме към себе си осъзнато и с грижа и да превърнем това в начин на живот.

Отказ от експресни и антиейдж процедури

Дори и на най-фанатично посветените на грижата за красотата си им се наложи да ограничат посещенията си в салон за маникюр или епилация. Но приятната атмосфера на бюти пространствата, особено в периода след изолацията, се превърна в отпускаща и предразполагаща за моменти на среща със самите себе си. Вярвам обаче, че едва ли ще ви се иска отново да тичате за маникюр в промеждутъка от половин час между срещата си за обяд и оперативката в офиса.

С антиейдж процедурите, чиято цел е да ни направят с Х години по-млади, е малко по-сложно. Шегите за неузнаваемите лица заради невъзможност да се подновят инжекциите ботокс заляха Интернет и вероятно са предизвикали известна паника у собственичките на лицата. Но такива ситуации ни научиха да гледаме на нещата от друга страна. Ключовата дума в описанието на ефекта от всяка една подобна процедура е „визуално“. В душата си често много клиенти на клиниките по естетична дерматология и пластична хирургия остават по-възрастни в сравнение с визията си. Козметичните процедури не могат да променят живота ни, ако сме нещастни, уморени или изгубили вкуса към него. Козметиката с „уау“ ефект също влезе в списъка на „екзекутираните“ – да се превърнем в принцеси за няколко часа беше в списъка на ежедневието с ултрабърз ритъм и със светкавична смяна на „декора“. Но по-важното е да запазим младостта си комплексно – една скоростна процедура нищо няма да реши. На лицето на активната и позитивна жена бръчките не се забелязват – на преден план излиза мисленето и психическата устойчивост. Освен това здравословният сън и редовната ежедневна грижа вършат чудеса. В това всеки от нас се е убедил на практика.

По-малко, но натурално

Концепцията слоулайф казва, че си заслужава да избираме брандове, толерантни към околната среда: които са в рециклирани и рециклируеми опаковки, не са тествани върху животни, с максимално натурален състав. В последните години най-накрая осъзнахме и това. Статистиката не лъже: организацията Zero Waste – Калифорния, е изчислила, че само козметичната индустрия всяка година произвежда повече от 120 млрд. опаковки, голяма част от които е невъзможно да бъдат преработени. По данни на Ipsos всеки трети човек е готов да се откаже от такива опаковки. Но само 2% от нас са на мнение, че ние самите сме длъжни да направим нещо за това.

Домашно спа

За ползата от подобни ритуали за тялото и духа се „крещеше“ от всеки ъгъл, но до действия рядко стигахме – обвинявахме липсата на време и баналната умора. Но по време на самоизолацията тези точки бяха отметнати. Освен това имахме нужда да се разнообразяваме. Лъснахме баните си, изкарахме от шкафа пяната за вана, поръчахме ароматни масла и осъзнахме, че действието им е не по-лошо от това на успокоителните. Приглушена светлина, свещи и аромати и оставате насаме с мислите си – почти като медитация, която помага за спокоен и осъзнат живот. Следва самомасаж с крем или масла, който помага за разнасяне на лимфата, за раздвижване на кръвообращението и за изглаждане на кожата. За финал – спрей лавандула върху възглавницата помага да се справим с безсънието, а чай от лайка – с тревожността. Като цяло сме изпълнили едно от важните условия за силен имунитет.

Струва ли си да върнем към режима „По-бързо, по-високо, по-силно“?

От вечното надбягване и преследване на най-доброто страда имунитетът ни. Първото, което трябва да осъзнаем, е, че невинаги разбираме за какво се борим и каква е целта ни. Процесът се превръща в по-важен от резултата, а често и не носи удоволствие и удовлетворение. В крайна сметка се сблъскваме челно със стрес, апатия, дори депресия. Пандемията ни научи на още едно важно нещо – грижата за здравето не трябва да се отлага.

Да погледнем истината в очите: нямаме гаранция, че ще се сдобием с универсални таблетки или спасителна ваксина. Вероятно ще ни се наложи да се защитаваме само с помощта на естествените ресурси на организма, който изтощаваме до краен предел. За да възстановим баланса, трябва да се грижим за себе си, което всъщност е част от философията слоулайф. А красотата за жените е сред основополагащите точки в живота, която твърдо зависи от здравето. Никога няма да излекувате възпаленията по кожата, ако не се погрижите за ендокринната си система. Няма да се избавите от тъмните кръгове и торбичките под очите, ако не се наспивате редовно. Няма да победите целулита, ако се движите малко и не се храните правилно. Универсални козметични продукти и процедури за красота не са изобретени. Природата обича комплексния подход, който започва с отношение към себе си. Приемете го като начало на инструкция за действие.