А красотата? Лош ли е този стремеж към красотата въпреки всичко? Системата ли, индустрията на пластичната хирургия ли го налага?

Лошо ли е да се стремиш към красотата?! Системата не го налага, ти си го налагаш. Суетата е присъща всекиму. Аз го гарантирам, защото имам интервюта със 100 столетници и те винаги искаха да изглеждат добре пред камера. Хубаво е да изглеждаш добре. Така ти се чувстваш добре, а и околните изпитват радост да общуват с теб. В 21. век дали ще си сложиш червило или ботокс, е едно и също и в това няма никаква драма. В драма го превръщат хората, които завиждат и се чудят какво да пишат! Е, няма да го превърна в драма. Няма да упрекваме системата, никой не ни е завел насила. Най-лошото е да искаш да си copy-paste! Няма нищо срамно или лошо да си своето по-добро Аз! Супер! Бъди!

Активна си в Инстаграм и Фейсбук, призна ми, че понякога отговаряш до два през нощта на хората. Пристрастена ли си към социалните мрежи?

Не мисля, но хората са. Виж, дори стойката е променена от постоянното взиране в телефона. Ковидът също промени нещата, модата се промени. Мисля си, че хората ще се връщат към книгите, към филмите. Всичко, през което минаваме сега, е форма на пречистване. Едно отърсване от чудовищната вещомания, от консумацията. Искам да си ценя времето, парите и приятелите и да ми е хубаво сред тях. Активна съм в социалните мрежи, защото имам цел, мисия – да науча младите хора, че е интересно да се чете и че е хубаво да се ходи по планини. Покойният Боян Петров не остави ли следа по пътеката си на Витоша. Преди едва събирах дъх за нея, а сега я катеря като зайче. За моя радост, някои от хората в Инстаграм харесват повече снимките ми от планината, отколкото градските кадри, което за мен е супер сигнал. Мога на 40–50 хиляди души да кажа: Хора, хайде да се качим на Витоша, да видите как ще забравите лошите мисли, как ще спрете да се карате. Елате да видите колко е хубаво!

Много са ти високи пътеките в планината и целите в живота. Рисков играч ли си?

Скучен играч съм! По-скоро ще се оттегля, ако има малък риск – ще се откажа. В спорове не влизам, плаша се от агресията. По премерените стъпки съм.

Искаш ли сърцето ти да е пълно?

Напротив, искам да ми е празно, за да ме стимулира да го напълня. Това благополучие, което имитира съвременният свят, е неговата голяма болка. Че мислиш, че ти трябва много! Трябва ти малко. Нарочно сложих малък гардероб у дома, за да ме ограничава. Имам адски малко място за обувки, за дрехи, но голямо пространство за мен! Дишам в него. НЕ купувам. Нещоманията ме побърква.

Отправяш си ново предизвикателство – богословието. Защо реши да запишеш богословие?

Не мога да се справя сама с тази сложна материя. Тълкувам нещата по свой начин, а това е вредно. Например прелюбодеянието. Трябва да си го разтълкувам. И ми трябва помощ за това, но не търсете сензация – няма да ходя в манастир. Имам нужда от манастир за душата си, да намеря отговорите, които търси сърцето ми. Имах нужда с остаряването да заживея нов живот! Да се почувствам отново ЖИВА! ЖИВА! Радвам се, че написах книга, а не исках. Изненадвам се, че пак се върнах в телевизията.

Има ли нещо, което те отблъсква?

Имам голям проблем със старите неща. Не обичам стари коли, стари апартаменти, вещи, всичко старо ме отчайва. Не влизам в антикварни магазини. За мен само духовността трябва да е много стара, другото не! Не мога да живея в жилище, където е живял друг човек. Искам да се освобождавам от старото и да случвам нови неща. Но искам да се срещам със стари хора, защото те носят ценността.

Може ли да ти бъде човек приятел, ако не е столетник?

Трудно! Вече много трудно!