А какво учестява биенето на сърцето ти?

Ох, сърцето! Голям е проблемът със сърцето, защото то не остарява. И както баба Бисера казва: „Иска ти се, пък не можеш“. Обожавам баба Бисера, мога да цитирам с дни нейни изказвания. Най-лошата болест е старостта, казваше ми тя. А аз не искам да вярвам в това. Искам в България да се променят нещата, хората да могат да се държат за ръка. Имам поразителна история в тази книга, в която главни герои са пак столетници, но със сменени имена по настояване на семействата им. Роднините не им позволяват да се срещат, защото смятат, че е странно. Видях ги на улицата, взех интервю, снимах ги, а след няколко часа роднините дойдоха, заплашваха ме, ако пусна материал в предаването си: „Това тяхното е срамна работа, те са кухи-изкуфели“. Написаха и протестно писмо до телевизията, а аз не исках да въвличам работодателя си в неприятности. Те са нашата любима двойка на квартала. Чакам да ги видя как излизат, хванати за ръка. Звъня им, говорим си, обожавам ги. Не бива да е срамно да обичаш, когато остаряваш. Кой казва кога да спреш да се влюбваш?!

Какво се случва с Мира извън книгата за столетниците?

Уляга, приема се, научава се да бъде щастлива, наслаждава се на толкова много мигове в живота, които преди не е забелязвала. Пак бърза. Обича по-обрано, учи се на по-малко емоции, защото е разбрала, че не бива да ги подарява на хора, които не ги заслужават. Те не достигат до тях, удрят се като в ламарина. Няма никакъв смисъл от това метално дрънчене, което се превръща в сълзи.
Не мога да кажа, че съм щастлива, защото щастието е стремеж, но мога да кажа, че определено не съм нещастна, което вече е щастие.

По-ситен ли е филтърът ти към хората?

Аз обичам да се доверявам, макар понякога да е разочароващо да живееш с много обич към хората и мисъл, че те изпитват към теб това, което и ти към тях, а след време да осъзнаеш, че не е съвсем така. Но пък ми е лесно да живея с идеята, че всичко е добро или е провокирано от добрина.

А откъде идва тази вяра, че хората изначално са добри?

Нямам идея. Не го намирам за нещо специално. Вярвам, че виждам хубавото в живота. От този тип хора съм. Ако обединя всичките си социални мрежи, ще имам около 140 хиляди последователи, които са си един град на добро. Моят град на доброто.

А храмът ти – твоите деца?

Хубави деца имам. Щастлива съм  и се чувствам благословена с тях. Затова може би имам този стремеж, съвсем естествен, да помагам на хора, които имат трудности със зачеването. Искам непрекъснато да помагам. Хората, които ме познават, знаят, че на мен ми е хубаво да съм добра, по-лесно ми е така, а в този период от живота ми искам да ми е лесно. Не искам повече битки. Стига вече – само разкош! И може да се окаже вярно това, което казват бабите, че втората половина на живота е по-интересна от първата.