Таня Иванова:
В един ефир с природата

Популярният кадифен глас от ефира на радио Джаз ФМ, водещата Таня Иванова, е пристрастен уикенд беглец. Всяка събота и неделя с любимия й мъж Виктор и тяхното няколкомесечно кученце Сияна, порода дакел, откриват своя санаториум в градска среда – просторното ателие с градина, разположено в южен столичен квартал. Мястото, където обикновено Виктор работи върху своите артистични проекти, се превръща в тяхното „дивото зове“. Сред трева, детелини, пчели и комари светът изглежда по-нормален, по-чист и определено по-човечен.

Възпитава ли се връзката с природата, или е естествено създаден контакт още от дете?

Не се сещам някой да е полагал специални усилия, за да ме накара да обикна природата. Сякаш винаги съм била привлечена от нея. Навремето като ученичка бях на две екскурзионни летувания в Рила и Пирин, а няколко години поред прекарвах летните си ваканции в усамотена къща на село заедно с баба и дядо. Това бяха дни за скитане из поляните и гората, носене на прясна вода от кладенеца, четене на книги в двора, пълен с плодни дръвчета, игри или просто тихо съзерцание. Един по-скорошен спомен ме връща на малък остров в Норвегия, сгушен уютно в морето. Няма да забравя специфичната тишина, поръсените навсякъде по земята крехки на вид бели цветчета и един силен копнеж, който ме обзе внезапно – беше толкова хубаво и спокойно, че ми се искаше точно там, в същия този момент да бъда с всичките си любими хора и да помълчим заедно.

Сега обаче ситуацията е друга. Не можем да пътуваме така свободно, както преди. Как се адаптирахте към новите правила на живеене?

Както стана ясно от изминалите месеци, няма как да бъдеш подготвен за това, което предстои в живота. Трудно е да повярваш, че няма да можеш да излизаш свободно от населеното място, в което живееш, че ще бъде забранено да преминаваш през паркове и градинки, изправяйки се пред сигнални ленти и предупредителни надписи. По време на социалната изолация се наложи да приемем за нещо нормално необичайни на пръв поглед ситуации.
Всеки откри своя начин според възможностите си. Мои приятели останаха в провинцията, където бяха заминали дни преди обявяване на извънредното положение. Имаше хора, които не успяха да се приберат по домовете си. Един от любимите ми музиканти – американският пианист Брад Мелдау, беше принуден да остане в Европа, но през този период той създаде искрена и докосваща музика. Сюитата му в 12 кратки части – Suite: April 2020, е написана в разгара на кризата с пандемията и е опит за осмисляне на различни емоции, настроения и преживявания. Отделните части от нея разказват и нашите лични истории. Често в споделеното от другите откриваме себе си. Слушайки произведението на Мелдау, няколко месеца след първоначалния ни шок правя свой опит за рефлексия чрез спомените ми за един двор, неговите тайни, вкусове, светлини и сенки.

Къде е твоят оазис в тази напрегната обстановка?

Вероятно тук някои хора биха си представили двор, достоен за списание по ландшафтен дизайн. Ще трябва да ги разочаровам. Става дума за двор, в който животът и неговите различни проявления вървят ръка за ръка с разрухата; място, което все пак ни напомня, че последната дума винаги има природата. Двор на неработеща от десетилетия фабрика, приютила ателие на художник. Пространство, в което индустриалното съжителства със зеленината в пълна хармония. Моето парче от рая, защото знам, че всяко кътче природа има естествената сила да обновява душевните ни ресурси, дори когато са напълно изчерпани.

Споделяте ли с приятели това „късче от рая“?

За мен най-краткият път минава през споделянето на вкусната храна. Ако си водех кулинарен дневник в двора за периода на изолацията, с няколко тирета щях да отсея: овкусена и охладена вода с лимон, лайм, краставица и свежа мента; пържени картофки, поръсени със смес от хималайска сол и набрани от градината розмарин и лимонена мащерка; боб в гърне; печени сезонни зеленчуци, разбъркани в купа със зехтин, балсамов оцет, чесън, сол и пресни билки; сочни кюфтета и ребра на барбекю – първото месо, което опитвам от години насам; лека следобедна закуска с цедено кисело мляко, мед, сушени смокини и орехи; капучино под пролетните лъчи на слънцето; салвията от двора, с която вкъщи приготвихме сос за паста с масло и шалот.

Вече замириса вкусно. Как ухае градът обаче, уютно ли ти е и в него?

Знам, че градът може да бъде изтощаващ понякога. Но аз имам много причини да го обичам – заради концертите, изложбите, кинопрожекциите, разходките в центъра, кафенетата, срещите и вечерите с приятели. В изминалите месеци нещо смущаващо витаеше във въздуха, а познатите улици напомняха за зловещите приказки, в които някой зъл магьосник се е опитал да спре времето и да преобрази всичко. Чудя се как бих се справила, ако нямах на разположение този двор. Спомняйки си за изминалия период, приятелите ми говорят за убежища, спасителни острови и бягства. А аз говоря за завръщане към същността.