Завръщане в бъдещето

Завръщането към природата ли е новата форма на лукс за съвременния човек? EVA се срещна с хора, избрали тишината и съзерцанието, за да подредят пъзела на собственото си съществуване. Едно дългоочаквано завръщане в бъдещето

Краси Генова 15 October 2020

Снимка: личен архив

Съвременният човек живее с усещането за капан, в който някак съвсем осъзнато е заседнал заради амбициите, плановете, мечтите и очакванията, своите и на себеподобните си. Цената често е много висока и застрашава здравето и благоденствието му. Многобройните алтернативни практики, към които прибягваме, за да балансираме вътрешната си хармония, са доказателство за дискомфорта и прекъснатата „пъпна връв“ с природата. Спасителният изход е точно тя, природата.

EVA се срещна с хора, избрали тишината и съзерцанието, за да подредят пъзела на собственото си съществуване. Едно дългоочаквано завръщане в бъдещето.

Мартин Марас и Джейсън Лий Уонг, Фонтенбло, Франция:
Да бъдеш или да не бъдеш, не е въпрос, а отговор

Лос Анджелис, Сан Франциско, Лондон, Пекин, Гуандонг, Париж, а сега е време за дивото зове – това написа в последния си пост във Фейсбук американският кинооператор Джейсън Лий Уонг, преди да затвори завинаги вратата на апартамента си в Париж и заедно с цялото си семейство да прегърне новия си живот във Фонтенбло. Само на 55 километра от Париж Джейсън, съпругата му, фотографката Мартин, и двете им дъщери Джун и Кали откриват своята представа за рая – качествена храна, чист въздух, компания от нови приятели: птици, животни и фермерите в съседство.

След години, прекарани между различни мегаполиси, избирате да забодете семейния флаг на територията на една ферма във Фонтенбло. Лесно ли се взема такова решение, Джейсън?

Нашата история си има предистория и тя е много важна за окончателното ни решение да напуснем Париж и да се преселим в една ферма в околностите на Фонтенбло. Първите сигнали, че нещо важно трябва да се промени в нашия живот, дойдоха, когато преди две години и половина по-малката ни дъщеря бе диагностицирана с диабет. Наехме нутриционист, който избираше и приготвяше храната за нея. Тогава си зададохме големия въпрос – трябва ли да променим хранителните си навици, за да сме здрави? В последните две години натрупахме много опит и разбрахме, че качеството на живот зависи много от качеството на храната ни. След като ангажиментът на нутрициониста приключи, аз самият станах личен готвач на децата си. Не само на малката ни дъщеря, но и на голямата. Започнах да търся производители на качествена храна около Париж. Осъзнахме, че животът, който сме водили до този момент, е изпълнен с вредни за тялото и здравето неща – като нередовно хранене, присъствието на много месо в менюто, и най-вече, понеже в Париж ходенето по ресторанти е ритуал, видяхме с очите си как никой не мисли за здравословното меню на децата. Покрай диагнозата диабет открихме правилното за нас решение – да напуснем големия град и порочните изкушения като хамбургерите и пържените картофки например. Организирахме си често спасителни уикенди извън столицата и така попаднахме във Фонтенбло. Красиво, спокойно и вдъхновяващо място, в което се влюбихме и посещавахме често, докато един ден просто ни осени брилянтната идея – да се преместим да живеем тук постоянно.

Възстановяването на връзката с природата ли е вашата мисия днес?

В настоящия момент има много информация за въздействието, което природата оказва върху нас, върху здравето и качеството ни на живот. Със сигурност не е лесно да се поправи счупеното, разрушеното, пропуснатото, но все отнякъде трябва да се започне и ако всеки един от нас направи първата крачка сам за себе си, това ще е голямо постижение. Много ме радва активността на хората в посока забрана на използването на найлонови торбички, както и в посока намаляване на отпадъците и разделното изхвърляне на боклука.

Имахте ли някакви съмнения или страхове по отношение на този тотален рестарт на живота ви?

И двамата с Мартин сме пътували много по света. Бих казал, че сме номади, които се откриха като двойка, като семейство в Пекин. Мартин работеше за френския културен център там, а аз бях оператор на свободна практика. Движението е в кръвта ни. В този случай обаче промяната беше инвестиция на време, възможности и пари в нашето здраве, в бъдещето на нашите деца. И в началото на лятото, когато някои от приятелите ни търсеха алтернатива на традиционната лятна ваканция, ни осени идеята да участваме в лятна програма за работа и престой в подобна ферма. Просто потърсихме алтернатива на обичайната почивка. В пряк и преносен смисъл, която се оказа нашето спасение и новият ни дом. Когато кандидатствахме за лятна резиденция в тази програма, някои от приятелите ни казаха: „О, все едно се връщате в праисторическите времена!“. Ние не го виждаме така – за нас беше по-скоро завръщане в бъдещето.

Завръщане в бъдещето – това ли е спасението за съвременния човек?

Да, защото в хода на времето хората са изгубили тази връзка, а природата е всичко, от което имаме нужда – качествена храна, спокойствие, хармония – все жизненонеобходими неща. И когато веднъж човек се разходи с боси крака по земята, усети енергията, силата и баланса, разбира колко са важни простичките неща. Усмивката на лицата на децата ми ни подсказва всеки ден, че сме поели в правилната посока.

Липсва ли ви нещо от живота преди преместването сред природата?

Адаптацията е дълъг процес, но сме щастливи. Продължавам да работя по моите си проекти, Мартин снима сватби, малки деца, важните събития в живота на всеки един от нас. Но все повече се замислям какво си причиняваме, яхнали амбициите и плановете си. Как в хода на това бясно състезание се нараняваме, често сме безотговорни и лоши един към друг с една-единствена цел – да печелим повече пари. А цената е лошо здраве, лоши отношения и лоша прогноза за бъдещето. Това ли искаме наистина?! Аз определено не исках това. Исках промяна, исках да използвам по-добре времето си. Достигнахме до момента, в който искаме да споделим опита си, плановете си, за да вдъхновим повече хора да го направят – да променят начина си на живот, на хранене, на взаимоотношения… В името на нас, на децата, на бъдещето, на другия човек.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР