Когато си мисля за живота след смъртта, онзи в небесата, винаги си представям, че се случва в парижкия Риц!“, това написал в писмо до приятел писателят Ърнест Хемингуей.

Като един от най-редовните клиенти на гордостта на френската столица, Хемингуей си имал любим коктейл, барман и бар в „Риц“. Години след смъртта му собствениците на хотела преименували най-посещавания бар на негово име, както и един от апартаментите на първия етаж. Там обикновено отсяда британският топмодел Кейт Мос, която често поръчва и любимия ром с мартини на Хемингуей.

В звездния списък с прочути гости на парижкото бижу са още Оскар Уайлд, Фредерик Шопен, Хъмфри Богарт, Грета Гарбо, Чарли Чаплин, Франсис Скот Фицджералд и Коко Шанел. Марсел Пруст поръчал от предсмъртното си легло бира от „Риц“, но в архивите на легендата на лукса единствен Хемингуей е канонизиран за светец. Разказват се легенди как при освобождаването на Париж от хитлеристката окупация през 1944 година писателят нахлул с автомат в ръце и застанал срещу тогавашния управител Клод Озело. „Дойдох, за да освободя хотела от гадните германци!“, провикнал се той, на което възпитаният и обран в реакциите си хотелски служител кротко отговорил: „Господин Хемингуей, те отдавна си тръгнаха. Освен това не мога да ви пусна в бара с оръжие в ръка!“. Писателят бързо заместил автомата с голяма чаша мартини и така добавил незабравимия си почерк в историята на „Риц“.

В своята 122-годишна история хотелът помни само две паузи – първата през 2012-а, когато собственикът му Мохамед ал Файед инвестира 405 милиона долара за обновяването му, и половингодишната пауза от началото на март до 28 август тази година, когато пандемията от коронавирус обрече адреса на лукса в Париж на принудителен покой.

Мълвата в Париж гласи, че когато Ал Файед ангажирал за проекта по реновацията прочутия интериорен дизайнер Тиери Деспонт, му казал: „Искам новият „Риц“ да прилича на стария, но да е още по-блестящ. Ако не се справиш със задачата, ще те открия и ще те убия!“. Заплахата му очевидно звучала много сериозно, защото в интервю за списание Town and Country Деспонт разказва, че дори си купил къща в Чили, за да може да се укрие при нужда. Освежаването на „Риц“ обаче изумява всички по веригата – инвеститори, клиенти, специалисти по интериорен дизайн и гордия собственик, който изкупува семейните акции на хотела от фамилията Риц през 1972-ра.

Така от ръцете на наследниците на създателя му – швейцареца Сезар Риц, който купува парцела земя през XVIII век и построява Hôtel de Lazun с идеята да обслужва пристигащите в Париж благородни семейства, хотелът преминава в дългия списък с ценни притежания на свръхамбициозния милиардер Ал Файед, за когото показността е основно правило. Всъщност и идеята на Сезар Риц била да направи нещо луксозно, така че „дори принц да се чувства на мястото си“. Очевидно така се е чувствала и принцеса Даяна, която на 31 август 1997 г. вечеря тук с приятеля си Доди ал Файед, сина на Мохамед, преди фаталната катастрофа в тунела Алма.

„Риц“ помни особи със синя кръв и такива, които печелят аристократичните си титли с талант и красота. Сред тях е една от най-дръзките дами в историята на Париж – Габриел Шанел, която е живяла в хотела от 1937-а до самата си смърт през 1971 година. 34-годишното й пребиваване е и една от причините настоящият собственик да кръсти на нея един от луксозните апартаменти в сградата. Освен в „Коко Шанел“ почитателите на лукса могат да изберат да нощуват в апартаменти с името „Мария Калас“ или „Моцарт“, а като почит към писателя Марсел Пруст е създаден салон с книги и изискан лист с коктейли. Сякаш, щом прекрачи входа на Ritz, човек попада в мисия за търсене на изгубеното време. Аромат на аристократизъм, непоколебими традиции и онова неуловимо усещане за лукс, което френският моден дизайнер Ив Сен Лоран има предвид, когато казва, че модата избледнява, стилът е вечен.  

В „Риц“ цената на лукса варира между 1000 и 1118 евро за нощувка в обикновена стая. Историята на бранда обаче дава допълнителна стойност на преживяването. Може би затова хотелът често е декор за модните фотосесии на списание Vogue. Една от най-атрактивните се появява в априлския брой на изданието през 2012-а като прощално писмо към дома на лукса, месеци преди затварянето му за реновиране. Легендарната стилистка Грейс Кодингтън и британският моден фотограф Тим Уокър превръщат 10-те модни страници в прелистване на архивите на лукса с участието на една от най-редовните клиентки на хотела – Кейт Мос.