Причината за разпрата, която слага край на приятелските му отношения с Кайзер Карл, е, че Андре неблагоразумно му предлага да се включи в обща фотографска изложба с американката Дебора Тубервил. Тя започва кариерата си като моден редактор в списание Harper’s Bazaar, но след години открива истинското си призвание и прави успешна кариера като моден фотограф. Карл Лагерфелд обаче не е на същото мнение и поканата на Андре го изкарва извън нерви. Изгонва довереника си както от парижкия си дом, така и от живота си.

Андре губи не само голяма подкрепа в модните среди в Париж, но и близък приятел, на чието рамо е оплаквал любовните си разочарования. Според мълвата сред тях е и покойният моден дизайнер Ив Сен Лоран, с когото Лагерфелд е в открита война заради споделени любовници и нескрита завист за безспорния талант на Лоран.

Годините в Париж, които Тали прекарва като специален пратеник на Vogue, са изпълнени с незабравими моменти. В книгата The Chiffon Trenches се усеща ароматът на френската столица, към която Андре е пристрастен. Спомня си за фотосесия в студиото на легендарния фотограф Хелмут Нютън, който по онова време снима дебютант на име Антонио Бандерас. Идеята на Андре е красивото латино момче да позира в костюм на Джани Версаче, застанал над голямо огледало, все едно смърка кокаин. „Ана Уинтур беше ужасена. Тя трудно понася излизането извън нормите и рамките на доброто поведение. Много консервативна жена е!“

Забележителна е и първата му среща с все още никому неизвестния моден дизайнер на име Джон Галиано. Срещат се през 1993-та в малко ателие, наето от Галиано, който в онези години едва оцелява и за да се храни, си топли храна от консерви, подарени от приятели. „Когато влязох в кухнята му, имаше манекен, върху който Джон беше сътворил вдъхновена от златните години на Версай пола. Мигновено разпознах големия талант и времето потвърди моето мнение. Галиано е изключителен гений и твърде голям за шовинистичната модна индустрия!“

Не толкова топъл и изпълнен с похвали е споменът му от срещата с друг моден дизайнер – американеца Том Форд, който превзема Париж като творчески директор на легендарното модно студио „Ив Сен Лоран“. „Том изпитваше ужас от коментарите и корекциите на Ив Сен Лоран, който не го харесваше. Признаваше ми, че получава десетки лично написани от Ив Сен Лоран писма, в които маестрото пише, че той е една голяма и досадна грешка.“ „За 13 минути ти успя да разрушиш 40-годишната ми кариера в модата!“, бил последният коментар на Лоран по повод ревюто на Том Форд за бранда.

Много от споделените от Андре Лион Тали моменти изглеждат като сцени от прочутия филм „Дяволът носи Прада“, за който той не пести нито похвалите, нито отрицателните си коментари. „Ана Уинтур никога не влиза в офиса по този начин, нито пък хвърля чантата и палтото на бюрото си. Никога. Въпреки че харесвам брилянтното изпълнение на Мерил Стрийп, трябва да призная, че филмът се различава много от действителността.“ Въпреки че му предлагат малка роля в продукцията, вдъхновена от интригите във Vogue, Андре отказва мигновено.

„Не исках да участвам във водевил!“ И макар някои моменти от живота му да се приближават до този формат, Андре Лион Тали все още вярва, че някой ден телефонът му ще позвъни, гласът ще бъде познат, леко дрезгав и насечен: „Андре, Ана е на телефона. Готов ли си да поемеш една задача?!“.