С едно движение те изтрива не само от списъка на приятелите си (които не са много), но и от този на познатите си. А за да попаднеш там, повярвайте ми, борбата е жестока и отнема много години на доказване!“

В многобройните интервюта покрай премиерата на книгата Андре Лион Тали подчертава, че изнася толкова много лична информация, свързана с интересни детайли от работата му във Vogue и с Ана Уинтур, защото смята, че тя му дължи човешко отношение, респект и признание като личност и професионалист. „Изведнъж станах много стар, дебел и досаден за Ана Уинтур. Не мисля, че тя въобще разбира колко наранява хората с поведението си. Много от работещите в екипа й си тръгнаха с белези и рани, които няма да зараснат дълго време, и аз съм един от тях!“

В книгата му обаче не преобладават тъжните депресивни моменти, а спомените за детството му и големия удар в кариерата му – той е първият чернокож автор, назначен на водеща позиция във Vogue.

71-годишният Андре Лион Тали израства с баба си в Северна Каролина. За разлика от момчетата в махалата предпочита да прекарва времето си в местната библиотека. Чете много и помни един важен съвет от баба си, на която дължи всичко: „Не си губи времето, използвай всеки момент, за да изграждаш мечтата си. И ние, чернокожите, можем да постигаме големи, велики неща – виж историята, огледай се наоколо и търси добри примери. Те ще те отведат напред!“.

Благодарение на съветите, вярата и обичта на баба си Андре расте уверен във възможностите си. Случайната среща с Даяна Врийланд, култовата фигура в модната индустрия, идва като подарък от съдбата. Благодарение на познанията и упоритостта си Андре става неин асистент по всички проекти, свързани с прочутата гала на музея „Метрополитън“. Оттам амбициозното момче попада в полезрението на Ана и с годините се превръща в неин довереник, за когото бившата творческа директорка и стилистка Грейс Кодингтън ще възкликне: „Андре е единственият от екипа на Vogue, който е виждал Ана Уинтур по бельо!“.

Андре следва по петите Ана и я придружава при всяко пътуване, свързано с гостуване в ателие на моден дизайнер. Така се запознава с покойния Карл Лагерфелд, който се влюбва в непоквареността на Андре и дълги години му оказва подкрепа. „Никога не сме имали сексуални отношения, макар че понякога имахме интимност, с която не могат да се похвалят и любовници. Бях част от семейството на Карл, а всички, които го познават, знаят, че това е много. Човек преминава през много цедки, преди да стане част от неговия кръг, но когато това се случи, се радва на божествено отношение. Затова, когато последва отритването (защото то рано или късно идва – заради една миниатюрна грешка, заради голямото его на Карл или просто защото ти е изтекло времето), падането отвисоко е много болезнено!“, коментира в интервю за списание People „кошмарът на модната индустрия“, както го определя изданието.