Главната редакторка на американския Vogue получи странно „любовно писмо“ с автобиографичната книга на дългогодишната си дясна ръка – модния редактор и автор на специални проекти за издателство Conde Nast Андре Лион Тали. The Chiffon Trenches обещаваше да бъде бомба още в края на миналата година, когато се появиха информации какво ще съдържа книгата, но никой не очакваше разрушителния й ефект, докато не се появи на бял свят.

Всички от кръга Vogue тръпнеха от ужас какво е споделил Андре и докъде се разпростират признанията му за годините, прекарани в модната библия, и най-вече за отношенията му с жената, на която дължи много в кариерата и в личния си живот. В интервю за телевизия CBS бившият любимец на Карл Лагерфелд съобщава със сълзи в очите, че Ана му е дала много, но и е основният виновник за разбитото му сърце.

„Колкото и да не ви се вярва, тази книга е любовно писмо за Ана. Да, с много горчиви елементи, но това е същността на нашата връзка. Тя беше тази, която ми даде толкова много и ме подкрепи в много професионални и лични начинания, но също е и причината да премина през най-големите разочарования и страдания в живота си, защото Ана Уинтур няма сърце. Тя ще премине през трупа ви и дори няма да се обърне, за да види какви разрушения е нанесла. Предпочита сред приятелите й да са А-звездите на момента, а не онези, с които е прекарала години от живота си. Брадли Купър и Роджър Федерер се оказаха в пъти по-важни от мен, момчето, на което даде голям шанс с работата във Vogue, който в годините се превърна в неин довереник и с когото споделяше всичко… Това е Ана – айсберг, в който се разбиха сърцето и душата ми.“

Въпреки разочарованието и горчивината, преди да изпрати финалния вариант на книгата в издателството, Андре Лион Тали предоставя работно копие на главната героиня в книгата – Мадам Вог. „Изпратих й книгата с бележка: „Скъпа Ана, ако нещо в тази книга те притеснява, се чувствай свободна да го изтриеш или коментираш!“.

Тя помоли да махна изцяло две глави от изданието, в които разказвах за сватбата на дъщеря й Бий Шафър-Кароцини и лични моменти за сина й Чарли, който е лекар. Върна работното копие с кратка бележка: „Благодаря ти, че си написал тази книга. Желая й успех!“. Кратко и ясно, и без следа от всякаква емоция – толкова много в стила на Ана.

Тя е един от малкото хора, които съм срещал през живота си, които са сякаш ампутирани от чувства. Говорихме си преди време с друг важен служител в Conde Nast – бившия главен редактор на списание Vanity Fair Грейдън Картър, който ми каза: „Знаеш ли, Ана е странна жена. Прекарали сме заедно толкова години в това издателство. Имали сме добри и лоши моменти като главни редактори на две от най-продаваните издания, но останах изумен от способността й да управлява емоциите си. Един ден ме третираше като голям приятел, а на следващия се отнасяше с мен все едно съм момче от бензиностанция, на което подава банкнота. Знам как се чувстваш, Андре!“

Тали започва да работи за модното списание през 1983-та и се радва на пълната подкрепа и адмирации от страна на Уинтур. Бързо е повишен до мечтаната позиция – творчески директор (което означава, че се превръща в нейната дясна ръка, б.р.). Обикаля целия свят, има достъп до студиата на много модни дизайнери в Ню Йорк, Париж, Лондон и Милано, сближава се с Карл Лагерфелд, за когото също не спестява похвали и критики. Живее живот на истинска звезда до момента, в който любимата Ана решава, че няма нужда от верния си паж, и прави всичко възможно, за да го изтрие от своя живот, от екипа и събитията на Vogue.

Най-големият удар е през 2018-а, когато въпреки очакванията и обещанията Андре Лион Тали не получава покана за червения килим на прочутата гала на музея „Метрополитън“ – най-бляскавото събитие в Ню Йорк, организирано от Ана и екипа й. „Тя разби сърцето ми и го направи по възможно най-болезнения и характерен за нея начин – просто в един момент престава да те забелязва и от близък приятел и довереник ставаш кръгла нула, едно незначително същество, на което тя престава да пише и да се обажда. Не вдига телефона, не те допуска до събитията, в които преди си бил централна фигура.