Днес няма да си говорим за жени и мъже, а за писателки, за които полът е чисто и просто характеристика, от която нищо не зависи. Защото когато си добър в това, което правиш, това е единствената визитна картичка, от която се нуждаеш.

Елегантна и дръзка - директно от Полша

Олга Токарчук нееднократно е определяна като една от най-важните полски и световни съвременни писателки. Когато през 2019 г. Олга получава Нобелова награда за литература, комитетът като причина посочва „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот”.

През 2018 г. книгата ѝ “Бегуни ” я прави първата полска писателка, удостоена с престижната награда Букър (Man Booker International Prize), която се дава всяка година на преводна книга, издадена на английски. “Бегуни” е абсолютен феномен, който се радва на обичта на милиони читатели по целия свят. Заглавието се свързва със старата руска секта на бегуните, които вярват, че съприкосновението със злото е невъзможно само тогава, когато се движим в пространството. Спрем ли - уязвими сме.

Книгата разглежда същността на пътуването, неговата психология и човешката анатомия. Пътуването във времето и пространството посредством историите на различните герои (някои от които продължават със страници, а други са само няколко реда) ни тласка и към едно по-дълбоко пътуване - навътре към собствената ни душа;

В своята “Карай плуга си през костите на мъртвите” Олга Токарчук ще ви въвлече в разказ, на плоскостта на който става въпрос за убийство, което на пръв поглед не предизвиква съмнение. Но с всеки ред философските идеи, които имат глобално звучене, добиват все по-голяма тежест. Заредете се с неповторимото търпение на гладния за емоция читател и се отдайте на едно пътуване из дълбините на човешкото съществуване.

Отправяме се към Франция, където ни чака ТЯ!

Родената в Белгия, но живееща от години във Франция Амели Нотомб, със своите над 13 преведени и издадени книги у нас (от общо над 20 издадени и повече от 88 написани), е добре позната на българската читателска аудитория. Но не само. Тя е най-продаваният и най-четен френскоезичен автор. За себе си казва, че е продуктивна, дисциплинирана и постоянна и именно това посочва като формула за успех. Разказва, че всяка сутрин става в 4 ч. и след литър черен чай сяда да пише. Неслучайно тя издава по един роман всяка година.

Повечето ѝ романи имат автобиографични нотки, пречупени през призмата на литературата. Амели неведнъж разказва за трудното си детство като дете на родители-дипломати, което е и причина за честата поява на отчуждението като тема в нейните романи. Преживявания във всички точки на света тласкат малката тогава Амели към глад, но за това може да разберете в "Биография на глада”, където тя отново с помощта на перото създава герои с познати за нея емоции.

“Петрония” също е роман, вдъхновен от действителна история. Това е книга за приятелството между жените под знака на шампанското и елегантното опиянение от него, защото тази напитка не бива да се пие, когато човек е сам. Друг интересен факт за творчеството на Амели е, че някои от персонажите ѝ са вдъхновени от нейни читатели, с които тя поддържа тясна връзка - разменят си писма (не имейли, защото тя не използва компютър).

Романите й са плод на постоянното противопоставяне на романтичната представа за любовта и близостта от една страна, и човешката мисъл за преходността и самотата от друга. Амели Нотомб флиртува със страховете на хората, с лудостта и с човешките крайности. Но за да я разберете, трябва да я прочетете!

‌Съществуват безброй начини да изживееш живота си красиво.

Завършваме с една американска блогърка с български корени, която също има потенциала да ви грабне още от първата страница. Доказателство за това е нейният блог BrainPickings, който има над милион читатели месечно. “Фигури” излезе на български език на 5 юни тази година и преплита разкази за хора от различни епохи, които историята по някаква причина е подценила. Фигурите са всъщност героите й (повечето от женски пол), които попадат в дълбините на забравата. Тя акцентира още върху взаимоотношенията на хората и върху това как всяко наше действие се отразява върху хората около нас.

Има ли начин да оставим траен отпечатък или наистина всичко е преходно? Стига ли това да сме признати от обществото, за да сме щастливи? Гениалността и самовглъбяването ли е смисълът? Или любовта и приятелството?

Това са само част от въпросите, които Мария Попова поставя, а дали отговаря - разберете сами!