Обожава книгите и има голяма библиотека, с която се мести от квартира на квартира. Така и не си купува собствен дом, както и кола. Колекционира старинни икони, част от тях са разграбени след смъртта му.

Обожава скъпа козметика, сатенени пижами и бродирани чаршафи, с които застила любимия си бароков креват с китайски декорации. На специални грижи се радва боксерът му Вог. Парцалев го взима със себе си в ресторантите и задължително му поръчва свинска пържола.

Умира само месец преди падането на режима на Живков. Комунистите забраняват масово поклонение от страх да няма опозиционни демонстрации, но въпреки това да се простят с Парцалев идват хора от цялата страна.

Баща му има магазин за модерни стоки за бита, майка му Веселина е дъщеря на шивач. И двамата са красиви, докато синът им винаги е имал комплекси заради своята „грозновата външност“. Но неизменно излъчва елегантност. Обича златните бижута, казва, че го пазят от уроки. Във време, когато на актьорите е забранено да излизат с бижута на сцената, Парцалев винаги играе с пръстени – независимо дали в ролята е с фрак или по потури, окомплектовани с калпак.

Докато учи в плевенската мъжка гимназия, се запалва по киното. Често гледа по два филма един след друг. Когато има пари, плаща за две места – на едното сяда той, на другото слага шапката си.

Родителите му не искат да чуят, че ще става артист. Семейното решение е – ще учи за лекар. И Георги учи. 9 септември 1944 година го заварва записан в Медицинския факултет в София. Докато е студент, го викат при болни и той доста артистично ги „лекува“, като накапва от одеколона си в чаша вода, която болният изпива. Призлява му по време на аутопсия… Накрая го изключват от факултета.

Още в родното си село – днешния град Левски, се прочува като имитатор. Талантът му блести и докато отбива военната си повинност в Трудови войски. За професионалната сцена го открива един от създателите на Сатиричния театър Енчо Багаров, който твърде млад загива в катастрофа. В катастрофиралия автомобил тогава се возят още Парцалев, Стоянка Мутафова и Невена Коканова. До края на живота си Парцалев има страх от автомобили.

Още в гимназията пуска коцкарските си мустаци. Докато е войник, Багаров го кара да ги обръсне, но Парцалев е толкова смазан от загубата, че му разрешават отново мустаците.

Голямата му любов е Анастасия, студентка по руска филология, която умира рано от левкемия. Парцалев никога повече не се влюбва в жена. Въпреки че хомосексуалността му е обществена тайна, той непрекъснато е преследван от „слабия“ пол.

Не обича артистичните компании, вместо с колегите си предпочита да пие любимото уиски с приятели извън театралните и кино среди. Става близък приятел с Лили Иванова, с която често се срещат на сцената. Той я харесва заради чувството й за хумор и щедростта. За нея той е найдобрият български актьор. Сближава ги и фактът, че често са предавани от близки хора. През 1968 година обаче се скарват след едно участие.

Латинка Петрова често влиза в ролята на личен шофьор на Парцалев. Веднъж двамата пътуват за участие, заради криволичещ пред тях велосипедист колата се озовава в разорана нива. Жив съм, Лоте, оповестява Парцалев. Жив си, ама изпуснахме концерта, отвръща шофьорката и излиза на пътя да търси помощ. Спира камион с цигани в каросерията. Латинка им казва: „Искате ли да видите Парцалев, ето го там, в нивата.“ С викове „дей го бат Пацо!“ циганите хукват към колата и я изнасят до шосето на ръце. Така актьорите стигат навреме за участието си. Хората го обожаваха, а такава любов не се купува, каза Латинка Петрова на премиерата на книгата „Хамлет от град Левски“.

В книгата на Георги Тошев, посветена на 95-ата годишнина от раждането на Георги Парцалев и издадена луксозно от „Книгомания“, са публикувани уникални архивни снимки и спомени на приятели и близки на големия комедиен актьор. Тошев е инициатор на пълнометражния документален филм в памет на Парцалев – „Рицарят на смеха“.