„Master of Art“ и жените

eva.bg 27 August 2020

Специална селекция от 10 филма, разказващи историите на забележителни жени на изкуството, ни очаква на фестивала „Master of Art“, който се открива днес и ще продължи да ни изкушава с висококачествено документално кино до 24 септември.

Ето кои са 10-те филма за 10-те музи на фестивала:

  1. Дора Маар в „Дора Маар – между светлината и сянката“

Когато Дора Маар среща Пабло Пикасо, тя е на 28 години и е един от най-талантливите авангардни фотографи в Париж. Пикасо й посвещава шедьоврите си „Дора и Минотавъра“ и „Плачещата жена“, а тя на него – душата си. За да го последва в Южна Франция, Дора изоставя кариерата си завинаги.

„Пикасо ме накара, а аз му го позволих. Само отчаяната любов, която те прави зависим, може да те накара да се откажеш от самия себе си“ – казва тя. Коя обаче е Дора Маар като творец и фотограф, като личност извън сянката на гения, извън отчаянието, извън непреодолимата зависимост? Филмът на Мари-Ев дьо Грав разказва именно за тази Дора Маар.

  1. Ода Жон в „Прегръдката“

27-минутният документален филм, дело на режисьорите Емил Христов и Калин Серапионов, проследява всички етапи от създаването на скулптурата „Прегръдката“ от българската художничка, която от години живее и работи в Париж Ода Жон (истинското й име е Михаела Дановска). Христов снима филма си в продължение на четири месеца с три камери и резултатът е истинска поетична приказка, посветена на магията да твориш. Ода Жон е родена в София, завършва Академията на изкуствата в Дюселдорф, където неин учител е един от знаменитите художници на следвоенна Германия Йорг Имендорф. Въпреки възрастовата разлика от 34 години, двамата стават двойка, впоследствие и семейство, а през 2001 г. се ражда дъщеря им Ида. В България Ода Жон стана известна с пърформанса си в Националната художествена галерия, при който на изискана вечеря на масата бяха сервирани женски тела, изработени от различни колбаси.

  1. Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова в „Чакащи артисти“

Четирите актриси се познават от студентските си години в театралната академия, където правят първите си стъпки на професионална сцена в класа на проф. Крикор Азарян. Преди няколко години се събират, за да направят представление по легендарната пиеса на Валери Петров „Театър, любов моя“. В него четирите актриси играят … четири актриси, които живеят, дишат, сънуват и обичат най-истински на сцената. Документалният филм на Борислав Колев „Чакащи артисти“ разказва за това какво е да си Актриса – преди, по време и след спектакъла. И завинаги.

  1. Алис Ги-Блаше в „Първата жена кинорежисьор: Неразказаната история на Алис Ги-Блаше“

Eто нещо наистина ново – необикновената история на първата жена кинорежисьор и собственик на студио Алис Ги-Блаше е почти непозната у нас. Алис започва кариерата си в киното като секретарка на един от пионерите във филмопроизводството – французина Леон Гомон, собственик на една от първите филмови компании „Гомон“. През 1896 г. заснема първия си филм, но което е по-интересното съвсем не спира до тук. Тя става сценарист, режисьор, а впоследствие и продуцент на над 1000 филма, голяма част от които са произведени от собствената й компания, която тя основава в Америка. Гласът зад кадър, разказващ ни тази впечатляваща история, е на Джоди Фостър.

  1. Алма Бушер, Мариане Бранд и другите в „Жените от „Баухаус“

Свързваме „Баухаус“ – едно от ключовите авангардни направления в модерната архитектура – преди всичко с имената на Валтер Гропиус и Василий Кандински, но документалният филм на Сузане Раделхоф „Жените от „Баухаус“ припомня, че в развитието на тази толкова важна за европейската архитектура школа участват и немалко жени. На тях дължим великолепни образци, въплъщаващи „Баухаус“-идеите, в областта на промишления дизайн, текстила, фотографията и т.н.

  1. Бенедета Барзини в „Изчезването на моята майка“

Един от легендарните италиански модели, 76-годишната днес Бенедета Барзини, любимка на големия фотограф Ричард Аведон, разказва за своя необикновен живот и за великата свобода на златната възраст – свободата да бъдеш невидим.

  1. Лучита Уртадо в „Лучита Уртадо: Ето ме“

На 28 октомври 2020 г. венецуелската художничка Лучита Уртадо щеше да навърши 100 години. Тя обаче предпочете да отлети от тук малко повече от два месеца преди големия юбилей. Въпреки че Лучита рисува през целия си живот, светът я открива едва през 2018 г., когато 98-годишната художничка прави и първата си истинска голяма самостоятелна изложба – показва около 100 свои творби в лондонската галерия Serpentine. И без никакво съмнение се превръща в абсолютен хит. Защо чак сега? „Нужна е много енергия, за да живееш като родител и художник. Истински можех да рисувам само нощем, след като всички вече бяха заспали“ – казва Лучита Уртадо, избрала семейството и децата пред успеха на всяка цена.

  1. Джанет Бейкър в „Операта според Джанет Бейкър“

Една от най-големите оперни певици на Великобритания – Джанет Бейкър, удостоена и с титлата „дейм“ – слиза от сцената, когато е на върха на кариерата си. Документалният филм, посветен на живота й, разказва както за пътя й на прочут изпълнител, така и за тежките избори, които е трябвало да направи, за преживените загуби и за цената на успеха.

  1. Снежина Петрова в „Стихията Медея“

На 28 юни 2019 г. на сцената на Античния театър в Пловдив голямата актриса Снежина Петрова се превъплъти в една от най-трудните роли в историята на театъра – тази на Медея от едноименната древногръцка трагедия на Еврипид. Режисурата е на Десислава Шпатова, а съучастници на Снежина на сцената са Койна Русева, Станка Калчева, Владо Пенев, Ивайло Драгиев и др. Историята на този мащабен спектакъл е различна – зад него стоят две години, през които Снежина Петрова, Десислава Шпатова и техни съмишленици не само изграждат и репетират пиесата, но и работят с деца от различни етнически малцинства, които впоследствие включват в спектакъла. Именно този задкулисен живот на „Медея“, лабораторията на представлението, са във фокуса на филма „Стихията Медея“ на Найо Тицин

  1. Роми Шнайдер в „Разговор с Роми Шнайдер“

През 1976 г. в Кьолн Роми Шнайдер, истинска икона на европейското кино в онези години, дава спонтанно интервю на германската феминистка Алис Шварцер, в което споделя изключително лични мисли и чувства. Четиридесет години по-късно Шварцер застава пред камерата на режисьора Патрик Жьоди, за да си припомни незабравимите часове, прекарани в разговор с Роми и записани върху магнетофонна лента. Уви, само шест години след това интервю, Шнайдер си отива от този свят със сърце, препълнено с тъга.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР