Снежина Петрова - три години между боговете и децата си

Ирина Иванова 26 юни 2019

Снимка: Павел Червенков и личен архив

На 28 юни на сцената на Античния театър в Пловдив Снежина Петрова ще излезе като Медея*.  Едно-единствено (поне засега), но много зрелищно и мащабно като замисъл представление, което ще се случи само там и само тогава. За целта обаче Снежина, режисьорът на спектакъла Десислава Шпатова и техният екип работят вече три години.

Срещаме се със Снежина няколко пъти за това интервю и разбирам, че освен че се подготвя за спектакъла, освен че организира изложбата „Терен Медея” с фотографии, рисунки, макети и видеа от работния процес около представлението, освен че преподава в НБУ и ръководи театралния департамент там, освен че играе в няколко представления с доста дълъг живот, че се грижи за синовете си Иван и Никола, тя  намира време и за уроци по тай чи и народни танци. Както сама признава, около „тази Медея” имала доста драми с момчетата си, на които особено сега, в най-напрегнатите седмици до представлението, не може да обърне внимание дори през уикендите. И тъй като и двете имаме деца в или на прага на пубертета (нейните са на 12 и 10, а моята дъщеря – на 14 години), се шегуваме, че в тази възраст толкова често ги хващат дяволите, че на всяка майка, и без да е Медея, понякога съвсем сериозно й се приисква да ги убие.

Има моменти, когато съм
разколебана в смисъла от усилията да променям себе си и средата за по-добро и ми се иска да избягам, но точно тогава като че ли някакво провидение се намесва – спира ме непознат на улицата и ми казва „Много ви уважавам. Много сте важна за мен!“ И аз добивам сили.
Повечето детайли около спектакъла се пазят в тайна, но все пак ще ви издам някои дреболии, които научих - на сцената ще се лее вода; част от сценографията, дело на немската художничка Зина Генч, ще наподобява прашна улица – подобна на онази, на която преди хиляди години е възникнал театърът като изначално площадно забавление; че изключителният музикално-танцов състав „Вакали”, който работи предимно в чужбина, ще се включи с мистичната сила на своите барабани и варели, че студентите на Снежина от НБУ ще излязат на сцената като класически античен хор, че ще участват и много деца, преминали през занимания по психодрама, свързани с мита за Медея... Актрисата се ядосва само за едно – че не е успяла да съобрази избраната за представлението дата, освен с всичко друго, и с... фазите на луната. Много й се искало точно тази вечер в небето над Античния театър да изгрее пълна луна. Уви, чак пълнолуние не успяла да осигури. Не знам какво изпитва Снежина, но лично мен ме побиват тръпки от нетърпение да гледам този спектакъл.

Откакто преди повече от 10 години направих първото си интервю с нея – незабравима за мен среща, състояла се на бензиностанция преди Пловдив, на която тя сподели с EVA изключително лични и дълбоки свои мисли и чувства по повод осиновяването на Иван, първото си дете – вече имам един неизменен стандарт за поведение на много известен и много талантлив човек, тоест – на звезда, макар че самата Снежина едва ли се асоциира с това понятие. И с каквито и случаи да съм се сблъсквала оттогава, когато се опитвам да извиня нечии действия или „звездни” капризи, винаги в съзнанието ми се появява Снежина Петрова.

Снежина, която е една от най-големите актриси в България въобще, която не спира да доказва това вече толкова години, опитвайки всякакви форми и формати на актьорско изкуство, която никога не си позволи да меркантилства, но и никога не си позволи публично да парадира с това, че не меркантилства, никога не си позволи да иска, да натрапва, да скандализира, да драматизира, да претендира, да се сърди на публиката, на критиката, на Вселената... Да „изригва” във фейсбук, да облъчва с позициите си, с мненията си, с живота си. Снежина Петрова, която дори когато отказва интервю (както направи при осиновяването на втория си син Никола) го направи ласкаво, с лека (само)ирония, актьорски някак... Не отвисоко, никога от пиедестал. А тя може да бъде кралица, всеки ще го види в зелените й очи.

На вашето внимание – Снежина Петрова, уважаеми читатели!  

Снежина, какво ще се случи на 28 юни в Античния театър? Молим се на боговете да не вали. За всеки случай имаме и 29-и като резервна дата.

Надявам се да се случи вълшебното общо преживяване между артисти, публика и богове – това е. Идеята да направим точно „Медея” на Еврипид е на Деси (Шпатова), която до този момент не е сбъркала с нищо, което е казала, пък и двете отдавна не сме работили заедно. За да спечели нашият проект, той трябва да има социален фокус и тогава решихме да включим и деца, при това от различните етнически общности в Пловдив - ромска, еврейска и арменска.  Така или иначе в класическата трагедия на Еврипид децата стават жертва на големия конфликт между Медея и Язон, тоест между майката и бащата. В реалността също при един подобен конфликт децата са потърпевшите. Така събрахме около 75 деца на възраст между 8 и 16 години и започнахме да работим с тях с помощта на Александра Гочева, специалист по психодрама. Беше толкова интересно, че прехвърлихме заниманията и в София, в кварталите Филиповци, Столипиново и Факултета.

Как едни все пак малки деца могат да разберат тази история за майка, която убива децата си?

Всички деца отлично разбират, че това е приказка, мит. Ние ги вкарвахме постепенно в действието, в сюжета, без да им казваме какво се случва накрая. Разигравахме отделните сцени от мита, питахме децата как биха постъпили в подобни ситуации и всички те през цялото време бяха на страната на Медея. Всички смятаха, че тя трябва да отмъсти на Язон, който е изоставил семейството си заради друга жена. Много интересно бе това, че както и да разиграваха ситуацията, накрая някой задължително умираше, а това е един от основните принципи на трагедията – конфликт, който не може да се разреши без смърт. Въпреки това, когато им казахме накрая, че Медея убива собствените си деца, им беше трудно да го приемат. Всъщност и аз самата не мога да й простя. Не знам как ще я изиграя тази роля. Много е тежко, много е невъзможно дори само да си го помислиш, да си го представиш.С какво да се въоръжа, за да мина през това? Не знам.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР