Не се шегувайте с Чък Норис!

Както е известно, той сам е построил египетските пирамиди, дал е Силата на джедаите, обезлюдил е Марс, създал е жирафите от коне – само с един от своите високи ритници, усмихнал е Мона Лиза, изпреварил е и кокошката, и яйцето, и всичко останало, като сам-самичък е предизвикал Големия взрив

Ирина Иванова 18 September 2020

Снимка: getty images/guliver

Както е известно, той сам е построил египетските пирамиди, дал е Силата на джедаите, обезлюдил е Марс, създал е жирафите от коне – само с един от своите високи ритници, усмихнал е Мона Лиза, изпреварил е и кокошката, и яйцето, и всичко останало, като сам-самичък е предизвикал Големия взрив. На 10 март този митичен герой навърши 80 години. Светлинни. Преди това не ги е броил.

Журналистка от The New York Times го кани на вечеря с интервю. При това – във френски ресторант. Чък Норис и френска кухня! Що за идея! Тази жена не е ли гледала филмите му! Не знае ли, че любимите ресторанти на Чък Норис са евтини китайски закусвални със странни имена като „Пърженият дракон“!

До масата им застава управителят на ресторанта. Поздравява ги. „Господин Норис, всички сервитьори са уплашени да не ги набиете. Затова аз идвам да взема поръчката“ – казва той уж сериозно. Норис и този път не успява да отиграе шегата – така и не се научава да реагира подходящо на десетките вицове за себе си и своите свръхсили. „Е, не съм тук, за да нараня когото и да било – казва той. – Тук съм, за да ям.“ Поръчва си пилешко и чаша вода. Никакъв алкохол. Нито капка.

Да, Чък Норис, холивудската екшън звезда от 70-те, 80-те, че и 90-те, и легендарен майстор на бойните изкуства, носител на едни от най-високите степени черни колани в света – 8-и дан в таекуондо, 9-и в тан су до и 5-и в карате, не само не пие, но изпитва истинска ненавист към алкохола. За това би трябвало да благодари на баща си – наполовина индианец чероки, шофьор на камион, автомонтьор и безнадежден алкохолик. Наливането му по цели нощи с долнопробно уиски до състояние на ступор или по-лошо – до внезапен и неконтролируем изблик на разрушителна ярост, така се врязва в паметта на малкия тогава Карлос (както е рожденото име на Чък Норис), че по-късно дори самата мисъл за алкохол предизвиква у него отвращение.

Тоталният аутсайдер

Роден в Оклахома и изкарал първите десет години от живота си в непрекъснат страх от скандалите у дома, предизвикани от вечния недоимък и най-вече от грозните пиянски изцепки на баща му, Чък намира утеха в киното. Филмите са неговото бягство и неговото спасение. Милостивите разпоредители го пускат и без пари, киносалонът в градчето и без това е пълен с подобни на него „десперадос“. Героят, суперзвездата на времето е мистър Джон Уейн – „Тихият човек“, както се казва и един от известните му филми, режисирани от Джон Форд. Уейн, мълчаливият каубой, чийто револвер казва всичко, се превръща не само в икона за малкия Карлос и бъдещ Чък Норис, не само в най-любимия му актьор завинаги, но и в нещо като негов втори баща, дори – истински баща. Предпочита неговата компания пред всяка друга, и особено пред тази на вечно пияния си родител, когото Чък заедно с двамата си по-малки братя трябва да търпят почти всяка вечер. Когато момчето е на около 10, бащата си тръгва от семейството и в интерес на истината никой не съжалява за това. Майката, ирландка по кръв, заедно с тримата си синове напуска Оклахома и всички заедно се преместват в Калифорния.  

„Колкото и далеч да отидеш, не можеш да избягаш от себе си“ – Чък Норис разбира колко е вярна тази поговорка още в детството си. Оказва се, че новото място не е по-дружелюбно. Съучениците му го наричат „мелез“ (заради индианската кръв във вените му) и тъй като тогава Чък не се отличава с кой знае какви физически данни – нисичък и кльощав е, редовно яде бой в междучасията и след часовете на път за вкъщи. Дори когато е на 17 и в училище сформират отбор по футбол, точно него не го взимат, защото е твърде срамежлив и хърбав. Треньорът иска атлетични, агресивни момчета и Чък Норис за пореден път остава извън играта. Тоталният аутсайдер! И отново в крайна сметка се озовава в киносалона, където не могат да го настигнат нито подигравките, нито презрителните погледи. От екрана го гледа Джон Уейн и без думи му обещава, че ще се разправи с всички лоши, с всички жестоки, с всички, които посягат на по-слабите. И Чък решава да стане като него. Да е силен и да се справя без проблем с хулиганите и побойниците. Точка.

В момента на удара

За момчета от неговата социална среда възможностите не са много и затова той най-силно мечтае да стане полицай. 18-годишен, веднага след гимназията, набързо се жени за гаджето си от училище – Даян Холечек – и заминава за Южна Корея, където кара военната си служба като част от Еър Форс във военновъздушна база на САЩ. Следващите месеци буквално преобръщат живота му.

Именно в Корея Карлос получава своето ново име – Чък, а заедно с това и сякаш своята нова самоличност. Започва да изучава карате. Тренира всеки ден. На четвъртия месец треньорът му казва, че вече е готов да опита да счупи специалните тухли с ръка – едно от класическите упражнения в карате и други източни бойни изкуства като тан су до. Чък добре си е научил урока: удря се в средата на тухлите и с кокалчетата на точно определени пръсти, които могат да поемат по-голям натиск. Най-важното обаче е съсредоточаването. Норис и до днес твърди, че това е едно от най-добрите упражнения за съсредоточаване и дисциплина.

Той застава пред тухлите, подготвя се, съсредоточава се... След което нанася удара и точно в момента на удара, връхлетян от внезапен страх, съвсем леко обръща ръката си. В източните бойни изкуства обаче „съвсем леко“ може да бъде фатално. Травмата изкарва Чък Норис извън строя за почти два месеца, но и му преподава незабравим урок. В живота си оттук насетне той ще тренира повече или по-малко всеки ден, без неделите, до... до ден днешен. Карате и тан су до (боен стил, добил популярност като „бойното изкуство на Чък Норис“) се превръщат в пътя, и истината, и живота за Норис. Никога повече той няма да бъде обсебен от комплексите си лузър, мачкан от по-силните. Всички вече знаем защо. Просто защото няма по-силен от Чък Норис, нали?

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Красимир
19 September 2020, 08:33

Много хубава статия браво на автора!!!

ТВОЯТ КОМЕНТАР