Георги Господинов: Без памет е като без Бог
Адриана Попова 05 August 2020
Разговаряли сме с вас и за „сериала на живота, накъсван от кратките рекламни клипове на щастието“. Както и за желанието на хората за вечен живот. Замислих се за сегашния възход на сериалите, дали не ни продават точно това – идеята за живот без край, серия след серия. Гледате ли сериали?
Немного. Вероятно тъкмо поради това измамно обещание за безкрайност. Усещането за край е много важно. Да знаеш, че нещата свършват и телата ни имат граници, е всъщност част от стремежа към живот, не е апокалиптика. Усещането за край е в основата на това да живееш смислено, интензивно, с любов към всичко, което ще ни напусне. Ето как езикът ни се е развил егоцентрично, казах любов към всичко, което ще ни напусне. А трябва да го мислим и така – към всичко, което ние ще напуснем. Защото светът ще си остане. Така че да, може да не ви харесва, но литературата мисли и описва тази нетрайност на света, което не е непременно мрачно.
Казвали сте, че вярвате в колебливия човек, който не знае верните отговори. Но погледнете – човекът днес, човекът от социалните мрежи, знае всички отговори и удря по масата. Къде е страната на колебливите, щом „сегашното не им е дом“?
Познавам добре този човек, който знае всичко, не се колебае, удря с юмрук, лепи етикети и пердаши напред. Не е моят човек. Не знам дали сте виждали стадо диви прасета, което бяга презглава. Случи ми се да го видя една нощ, някъде на гръцката граница, бях граничар. Страшно е, не е случайна онази сцена с бесовете от Библията. Не обичам такива хора. Пълен съм със съмнения, всеки път започвам отначало, предпочитам да стоя сам в някоя стая, отколкото това да ми е обществото. Което също не е правилно, разбира се, човек не е създаден да живее сам. По време на тази криза видях как много хора рязко и безпроблемно смениха мнението си – от крайно неглижиране на проблема в началото („чак пък толкоз“, в Испания танцуват по улиците, а вие сте се изпокрили и пр.“) до крайно пропагандиране на затварянето. И обратното. Всички са станали твърде гъвкави. Гъвкави и радикални. И знаете ли защо е така? Защото вече никой не помни какво си казал преди ден или месец. Ето това е тежка социална амнезия. А без памет всичко е позволено. Без памет е като без Бог, всичко може. С това се занимава и „Времеубежище“. Липсва ми старомодният срам.
Какво мисли дъщеря ви Рая за миналото, какво е миналото за едно дете?
Като беше още по-малка, на 6–7, сядаше до мен и казваше, хайде, разкажи ми за когато бях малка. Децата инстинктивно знаят, че миналото е нещо, което се разказва и понякога дори съчинява.
По повод кризите - има едно много хубаво мисионерско писмо на св. Николай Велимирович, в което той добре обяснява какво представляват кризите. С ваше позволение ще пусна тук част от него:
"Питаш ме, човече Божи, откъде произхожда сегашната криза и какво означава тя?
Думата „криза" е гръцка и означава „съд". В Светото Писание тя се използва многократно. Така например Псалмопевецът казва: Затова нечестивците не ще устоят на съда (Пс.1:5). Мъдрият Соломон казва, че съдът на всеки е от Господа (Притч. 29:26). Сам Спасителят казва: Сега е съд на този свят (Йоан 5:22; 12:31).
Замени думата „съд" с думата „криза" и чети: „Затова нечестивците не ще устоят при криза. От Господа е кризата на всеки. Сега е криза на този свят...
До неотдавна европейските народи употребяваха думата „съд" вместо „криза", когато ги сполиташе някаква неволя. Сега старата дума е заменена с нова и разбираемата - с неразбираема. Когато настъпваше суша, хората казваха: „съд Божи!"; когато имаше наводнение - „съд Божи!" Когато започваше война или мор - „съд Божи!"; имаше ли земетресение или градушка, гъсеници и мишки ли нападнеха нивите или се случеше някоя друга беда - отново и винаги „съд Божи!" А това означава: криза, предизвикана от засушаване, от наводнение, от войни, епидемии и т.н. И на сегашната финансово-икономическа беда народът гледа като на съд Божи, но не казва „съд", а „криза", та бедата да стане по-голяма чрез неразбирането й. Защото когато се употребяваше разбираемата дума „съд", знаеше се и причината за настъпилата беда; знаеше се и Съдията, който я е допуснал; знаеше се най-сетне и целта, с която е допусната. А когато е употребена думата „криза", никой не може да обясни нито защо, нито от кого, нито за какво е допусната тя. Това е единствената разлика между днешната криза и кризите, причинени от суша, наводнения, войни, епидемии, нападения на вредители и от други бедствия.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Питаш ме за причината на сегашната криза или по-точно казано, на сегашния съд Божи. Причината винаги е една и съща: богоотстъпничеството на хората. Хората са предизвикали тази криза чрез греха на богоотстъпничеството и Бог я е допуснал, за да ги пробуди, да ги накара да се опомнят, да станат по-духовни и да се върнат при Него.
Модерни грехове - модерна криза. И наистина Бог си е послужил със съвременни средства, за да вразуми съвременните хора: ударил е по банките, по борсите, по финансите и валутата. Прекатурил е масите на менячите по целия свят, както някога в Йерусалимския храм. Предизвикал е небивала паника сред търговците и собствениците на обменни бюра. Вдига, събаря, обърква, смущава, заплашва. И всичко това само и само да се пробудят горделивите глави на европейските и американските мъдреци. Да се осъзнаят и да започнат да мислят духовно. Те, закотвените в пристанището на материалната сигурност, да си спомнят за душите си, да признаят своите беззакония и да се поклонят на Живия Бог, на Бога Всевишни.
Докога ще продължи кризата? Докато не се промени човешкият дух. Докато горделивите виновници за тази криза не капитулират пред Всемогъщия. Докато хората и народите не се досетят да преведат на свой език неразбираемата дума „криза" и не възкликнат с въздишка на покаяние: „съд Божи!"
Из "Изгонените от Рая", Свет. Николай (Велимирович)