Аз, Домингин, ви го гарантирам

Сатанински горд, Домингин и до днес остава сред най-прочутите испански тореадори. Неговата страст са биковете и жените, в този ред

Адриана Попова 21 July 2020

Снимка: getty images/guliver, instagram

Рим, 1954 година. В апартамента, нает от Ава Гарднър и Луис Мигел Домингин, се разиграва шумен скандал. Нещо пада на пода и се чупи с трясък. Актрисата и тореадорът искат различни неща – той я иска в стаята, тя – да се забавляват навън.

В първите сутрешни часове скандалът ескалира. Ава се опитва да избяга през балкона, за щастие, дрехата й се закача в кука. Спасяват я извиканите от управата на хотела пожарникари.

Светските журналисти са във възторг от пикантната история, поднесена им наготово от двете знаменитости. Заради буйния си темперамент американката е наричана „най-красивото животно на планетата“. За испанеца се говори, че е прекрасен приятел, ужасен враг и смъртоносен любовник, защото не познава верността. Освен това е расов. Висок, с тесен ханш, смугъл и надменен като мъж, който е свикнал да укротява, той е почитан като полубог в родината си.

Трябва да си испанец, за да разбереш страстта по бикоборството, древното кърваво изкуство, което разиграва най-страшната битка, тази между живота и смъртта, битка без метафори, експлозия от страх, гордост, ярост и болка, сблъсък между мъж и животно, всеки от които е отглеждан специално за този момент.

Домингин казва за бикоборството – никой друг живот не може да ви даде това. То е като да бъдеш с най-прекрасната жена на света и мъжът й да влезе с пистолет. Бикът – това са жената, мъжът и пистолетът в едно.

Луис Мигел притежавал трите най-важни качества за матадора – храброст, майсторство и умение да се държи красиво пред лицето на смъртта. Наследил ги от баща си, от когото взел и професионалния псевдоним Домингин. Двамата му братя също станали матадори, но звездата бил той. Първия си червен плащ получил за петия си рожден ден, а на професионалната арена излязъл едва десетгодишен. Вярно, били му подбрали малък бик.

През 1947 година бил провъзгласен за най-добрия испански матадор. Първото място било свободно след смъртта на Манолете, обожавания от Испания тореадор, загинал едва на 30, след като петият за деня бик, с който се бил на коридата – Ислеро, го пробол. Популярността на Манолете била толкова голяма, че след смъртта му обявили национален траур и три дни по радиото звучали само погребални мелодии.

Тореадорите в Испания заемат особено място. Произхождащи от обикновени семейства, те се издигат до полуаристократично положение в обществото. Слабост са на богатите и титулувани жени, дори на най-богатите и титулувани като тези от фамилията Алба. Тореадорът Пепе Луис Васкес бил първата голяма любов на последната херцогиня Алба – Каетана. Двамата полудели един по друг, когато Каетана била едва на 16, в мечтите си виждали сватба, щом тя навърши 18, но баща й разбрал за връзката им и изпратил по спешност дъщеря си отвъд Ламанша, в Лондон. Старата рецепта – далеч от очите, далеч от сърцето, свършила работа.

Да, тореадорите ставали за любовници на херцогини, за съпрузи – едва ли. Подобна била съдбата и на Луис Мигел Домингин. През 1949 година, в разцвета на славата си, той завъртял главата на Анхелита, 18-годишната дъщеря на херцог Пиноермосо. Херцогът я сложил под домашен арест, но Анхелита навързала чаршафите от спалнята си и се спуснала през прозореца в обятията на любимия си. Дали защото Луис Мигел имал прекалено много почитателки, или пък сърцето на младата херцогиня изстинало към него, но от неофициалния им годеж нищо не излязло.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР