Жените наистина харесвали торерото. На арената бил леден и горещ, влюбен и циничен. С ненадмината елегантност забивал бандерилите – малките копия с цветни ленти, които омаломощават бика. Стоял на колене пред животното. Целувал главата му, преди да го прониже със сабята. Смъртта на бика е милостива, казвал Домингин, 10 минути игра и 10 минути бизнес. След 20 минути той е мъртъв. Аз, Домингин, ви го гарантирам.

На 29 години вече бил милионер с 2300 убити бика в кариерата си. Тогава решил да се оттегли, казал, че е изгубил чувството си към боя. Четири години по-късно се върнал. При завръщането си на арената носел костюм, измислен специално за него от приятеля му Пабло Пикасо, който бил толкова блестящ, че го нарекли Костюма от светлина. Тогава започнало великото съперничество между него и Антонио Ордониес, мъжа на красивата му сестра Кармен, Ордониес – любимеца на Хемингуей, който го поставя в центъра на посмъртно издадената повест „Опасно лято“.

Домингин смятал, че Хемингуей е преувеличил ревността между двамата матадори и че писателят не разбира нищо от бикове. Но лятото на завръщането му било опасно. Още в първия си бой във Валенсия бик пронизва корема му. След три седмици той се връща на почистената за нова кръв арена. Отново е ранен, но довършва боя.

Домингин е раняван тежко поне 12 пъти. Въпрос на чест е за един матадор и испанец да не показва болката си. Домингин стиска зъби, лицето му е пепеляво, по челото му е избила пот, лишен е от милостта на силните обезболяващи. Смята се, че те ще забавят реакциите му при връщането на арената. А той трябва да е бърз и гъвкав. Публиката на коридите не се интересува от раните, тя иска своя театър. Ако матадорът е добър, тя ще развява кърпички и ще му присъдят двете уши, опашката и едното копито на убития бик – най-голямата чест. Дамите ще му хвърлят ветрилата си, той ще ги целува и ще ги връща. Ако публиката не се забавлява, ще го освирка, от трибуните може да полети и някоя празна бутилка.

Един ден Луис Мигел по време на тренировка кани на арената Ава Гарднър. Двамата развяват общ плащ пред очите на подскокливо биче. Връзката им по това време е в разгара си. Двамата са се запознали през 1953 година, когато Ава е в Испания, за да се възстанови след аборт. Омъжена е за Франк Синатра, но това не я спира и скоро след запознанството си с Домингин тя се озовава в леглото му. Първата им нощ била толкова бурна, че на сутринта Луис Мигел станал и казал, че случилото се трябва да бъде разказано. Той я смятал за най-красивата жена, но я харесвал дори повече заради хумора й. Двамата се сближили много, когато Ава получила бъбречна криза. Домингин не просто я откарал в болницата, но стоял неотлъчно до леглото й. Мъжете се влюбват в грешките на жената, а не в нейните качества, казвал той. Доста йезуитско твърдение, разбира се, при положение че имаш до себе си изключителна красавица.