На другия ден имала снимки, искала да се наспи, а Пен и Дауни решили да откарат цяла нощ, както правели всеки път. По някакъв начин това й се сторило дори скучно. Станала и се прибрала у дома сама.

Нощите на Робърт ставали все по-дълги, все по-често закъснявал за снимки. Тя го будела сутрин, ако трябва с шамари, за да не загуби той ангажиментите си все пак. Вечер, когато се прибирал след поредното парти, на което тя била отказала да го придружи, трябвало да му е нещо като медицинска сестра и да следи дали е в съзнание, дали диша, дали не е изпаднал в кома. А после да му носи лекарства срещу дехидратиране от повръщане, срещу махмурлук, срещу хиперускорен пулс, срещу параноя. Да заповядат антидепресантите и сънотворните! Грижите за него обсебвали такава огромна част от времето й, че успявала да си намери работа само в телевизионни сериали, макар че мечтаела за голямото кино.

Трима на люлката

Една вечер Робърт довел в дома им близкия си приятел Кийфър Съдърланд. Нямало къде да преспи, щял да остане най-много седмица. През тази седмица Боб не се прибрал нито една вечер в нормален час, Кийфър обаче бил там неизменно. Когато нямали друг ангажимент, двамата със Сара Джесика ходели на кино или си приготвяли вечеря. Когато Робърт се прибирал надрусан за пореден път и умирал в леглото, тя разполагала с рамо, на което да поплаче, и с човек, с когото да поговори. Това странно съжителство  – Сара Джесика Паркър, Робърт Дауни Джуниър и Кийфър Съдърланд – продължава цели три години.

На практика Дауни великодушно осигурява на Сара Джесика нещо като свой „заместник“, за да не се чувства самотна, докато той се забавлява както и колкото му харесва. Години по-късно радиоводещият Хауърд Стърн ще попита Робърт дали Съдърланд междувременно не е искал да му отмъкне гаджето. „Не, той беше просто приятел, който живееше с нас, защото тогава аз не бях на себе си и някой трябваше да се грижи за Сара Джесика“, отговаря му Дауни. Истината обаче ще си остане най-вероятно завинаги заключена в този „приятелски“ триъгълник. „В по-голяма част от седемте години, през които бяхме заедно, аз се занимавах да следя дали той е жив“, казва Сара Джесика Паркър.

Един ден, след като изпраща поредния медицински екип, върнал гаджето й от долната земя с помощта на инжекция адреналин, тя просто не издържа. Вярно, че е добро момиче, но все пак кръвта на салемската вещица в нея най-накрая проговаря, за да й каже, че никой – дори и най-голямата ти любов – няма право да те превърне в болногледачка или обслужващ персонал. Изчаква го да дойде на себе си, събира всичкия си кураж и заявява, че си тръгва. „Ще се опитам да продължа и ще се моля да не умреш“, е репликата, с която се сбогува, след което изнася багажа си от общия им дом и никога повече не се обръща назад. Всъщност двамата никога не се срещат лице в лице чак до онази секси манхатънска вечер 24 години по-късно.

Когато любовта не е достатъчна

Скоро след като се разделят, Сара Джесика получава роля във филма на Тим Бъртън „Ед Ууд“, където си партнира с Джони Деп. Най-после ще скъса със сериалите! За нея това е знак, че е постъпила правилно – когато си дал шанс на голяма промяна в живота си и ти се случи нещо хубаво, значи си на прав път. Или поне така си мисли човек, вярващ, че сам управлява съдбата си. За известно време тя наистина се откъсва от телевизията и сериалите, снима се в няколко средностатистически филма и изживява (може би) няколко мимолетни истории с Майкъл Фокс, Никълъс Кейдж и Джон Кенеди-младши.

Животът й се променя през 1997–1998 г., когато се омъжва за уравновесения и отговорен Матю Бродерик, истинска звезда на Бродуей в онзи момент, зрял и готов за семейство. Точно такъв, от какъвто тя винаги е имала нужда. Железен. По-железен от Железния човек. Със сигурност. Никой не знае това по-добре от Сара Джесика Паркър. През същия период стартират и снимките на „Сексът и градът“ – нейния изтребител, нейния голям шанс и един от първите телевизионни сериали с феноменален световен успех, предвещал още тогава вълната от супергледани телевизионни продукции, далеч задминаващи по популярност тези за голям екран, която ни връхлетя в последните години.