Каза, че в дома си в София нямаш дори хладилник. Прекарваш ли въобще някакво време там?

Домът ми е препълнен с картини, скулптури, костюми, перуки и всякакви дивотии. Слава богу, сега имам MOZEI, където тези неща могат да се наредят и да имам малко повече лично пространство. Аз не готвя и често ме няма за дълги периоди от време, така че хладилникът ми е винаги празен. Именно затова го занесох в МOZEI. Тук поне върши работа за бара. Дома си го ползвам най-вече за правене на секс, свирене на пиано, писане на песни, записи, общо взето, за същото каквото правя във всяка една
квартира или хотелска стая по света. Само дето ми е по-спокойно и си е мое.

Какво правиш в дните, когато не работиш, нямаш спектакли или концерти и не репетираш? Как изглежда най-дългата почивка, която си си позволявал?

Единственият шанс да си почина е да ида на гей сауна, защото там не мога да вляза с телефона си. В самолетите е същото – ако има интернет, забрави да си почина. Ако пък нямам достъп до интернет, директно заспивам, шумът на самолетния двигател е единственото нещо, което е способно да ме приспи. Истината е, че веднъж се насилих да си почивам и отидох за две седмици на един остров в Тайланд… През цялото време пях и свирих на кийборда си, но поне гледката и храната бяха перфектни. Ходя почти всяка година на Art Basel в Маями (един от най-престижните форуми за съвременно изкуство – б.р.), който се провежда през декември… Уж да си почивам ходя, но пак снимам, пея и непрестанно си творя в телефона. Няма покой за мен, но казват, че музиката ми успокоявала, което все пак е нещо.

Как избра професията си, Иво? Как стана актьор?

На сцена съм от дете. Моите учители от детството ми са актрисата Станка Занова от Двореца на децата, режисьорът Николай Георгиев – основателят на експерименталната студия „4хС“ и на университетския театър „Алма Алтер“. Никой не ме е насочвал, просто аз си го исках неистово. Помня, че първия път на сцена бях тригодишен в детската градина. Забравих си текста и много ревах, но това не ме отказа. Въобще не мисля, че нещо може да ме откаже от сцената, имам наркотична зависимост да съм там, дори и нищо да не правя. Просто да съм в тази рамка, където всичко има съвсем друг смисъл и законите на реалния свят, на времето и пространството просто не важат. После учих в НАТФИЗ, където Коко Азарян беше моят учител, но се задържах само 6 месеца… Работата ми с Галина Борисова ми е дала много в началото на моята кариера като хореограф. И после съм се учил от практиката. Не съм имал нужда от учители, а по-скоро от ученици. Именно затова може би още отрано получих шанса да преподавам в различни танцови и театрални академии по света.

От какво се спаси и от какво не успя да се спасиш през годините?

Спасих се от зависимости. Рядко пия, не взимам никакви наркотици. Моите наркотици са сцената и мъжете, и това, мисля, ми е предостатъчно.

Кое е най-доброто забавление за теб?

Пеенето, гействането, ходенето на концерти с приятели в Лос Анджелис. В София почти никога не ходя на концерти, но в Ел Ей… Там има не хора, а божества по сцените. А и бъргърите им са номер едно.

В нормална ситуация колко дни от месеца прекарваш в пътуване?

Понякога половината от месеца, но последните месеци съм си най-вече в София и ми е много добре. Прекарвам адски много време в MOZEI, понякога ходя и в един бар вечер.

Кой или какво ти дава усещането за душевен мир и хармония?

Хубавият масаж, диванът ми, мигащите светлини и новите червени завеси в MOZEI, да лежа на пода в банята под горещия душ, да пея и да си акомпанирам сам на пиано, прегръдката с определени хора.