Освен това „светът“ е многолик. Вирусът се превърна в световна пандемия, но пренарисува дните на държавите по съвършено различен начин. Празните булеварди и площади на Рим, Париж, Лондон, Ню Йорк бяха невиждана, шокираща гледка, в един и същ момент в Италия и Франция поради претоварване в болниците трябваше да избират да настанят 1 от 4 пациенти, а в Люксембург имаше няколко заболели.

Мисля, че все още не си даваме сметка как личните ни граници се втвърдиха. Пространствата ни се стесниха. Знаеш ли, наскоро пред един асансьор, в който спокойно могат да влязат 20 души, жената, с която чакахме заедно, екипирани с маски, тя с ръкавици и тези прозрачни предпазни шлемове, ме помоли да не се качваме заедно. С леко смущение ми каза – „Наскоро загубих близък от Ковид-19, трябва да се пазим един друг“. И това вероятно е нов протокол, с който трябва да свикнем.

Смяташ ли, че въпреки кризата, тази ситуация би могла да доведе до положителна промяна, до вдъхновение?

Разбира се. В голямата картина, извън личните ни малки човешки светове, хаосът пренарежда пространството ни – лично и обществено. Дава нови очи. Някак си по-зрими към това, което иначе приемаме като даденост. Мисля, че подобни моменти ни учат на милост.

А и винаги, след всяка криза, има културна промяна, нова медия, нова среда. В последните 100 години,например след Голямата депресия се появява радиото, след Втората световна война – телевизията, през 90-те, след Рецесията - интернет, след 2000-та година и прогнозите за края на света - мобилните телефони, след Световната икономическа криза – смартфоните и новите информационни и биотехнологии като VR например. Може би и след тази криза е възможен нов алгоритъм, нова медиа или ново информационно пространство, което ще промени начина ни на живот. Любопитно е.

Каква е ситуацията в Париж и Франция?

Още в началото на пандемията, президентът Макрон нарече ситуацията „война“ и това усещане някак си се намърда трайно. В момента тече постепенната отмяна на изолацията. Тук тя се спазваше много строго. Франция мина и през много тежка санитарна криза, силен пик на заразата, болничната система трудно удържа.Психическата умора и срив от затварянето у дома също беше фактор. Има индикации за много случаи на психически разстройства, депресии, дори самоубийства.

Сега нещата бавно влизат в релси. Все още не са отворени повечето културни локации. Хората започват да мислят за летните си отпуски, улиците вече са пълни. Но съм благодарна за уникалния шанс да видя Париж на парижани, без нито един турист, без бутащите се за снимки тълпи. За първи път виждам това лице на града и той наистина има различна енергия и пулс.