Клуб първи приятели: Миа Сантова и Ида
След любовта приятелството е втората велика тема в изкуството. Според Аристотел приятелството е дух, който обитава две тела, според Джъстин Бийбър се проявява само когато е подложено на изпитание. Срещаме ви с пет конфигурации на тема приятелство, които са преминали през филтъра на времето и са доказали правото си на съществуване
Краси Генова 24 May 2020
След любовта приятелството е втората велика тема в изкуството. Според Аристотел приятелството е дух, който обитава две тела, според Джъстин Бийбър се проявява само когато е подложено на изпитание. Срещаме ви с пет конфигурации на тема приятелство, които са преминали през филтъра на времето и са доказали правото си на съществуване - Папи Ханс и неговите трима мускетари, Мария Силвестър и Мария Каракушева, Миа Сантова и нейната малка фея Ида, Рейчъл Роу и нейната половинка Страхил, Мила Михова и нейният четириног приятел Ален Делон.
Представяме ви Миа Сантова и Ида.
Миа Сантова, която, за жалост, вече не виждаме на малкия екран, притежава дарбата да превръща новините в истории за съпричастност и толерантност – нещо, което липсва в телевизионните емисии днес. За щастие, голямото й сърце не спира да упражнява законите на доброто в контакта й с малката й дъщеря Ида.
Изглежда, че хубавата традиция на прекрасни отношения между майка и дъщеря, завещани ти от твоята майка Камелия, продължава при теб и Ида. Кои са позитивите и негативите от факта дъщеря ти да е и твоят най-добър приятел?
Всеки ден преценявам и оценявам връзката си. Майка ми, която загубих във физическия свят преди почти три години... Пречистващо е. Бурно е. Топло е. Мъчително е. Космическо е. Връщам половин живот назад и се коря, обвинявам, смея се дори. После благодаря и прощавам. И на майка ми, и на себе си. А след това поглеждам Ида и започвам отначало. Включвам я в моя разговор с мама и вече не е диалог, а разгорещена дискусия. Винаги сме трите. Три приятелки! Завинаги. А Ида си дойде със знанието на равнопоставен участник в този чисто женски разговор. И даже вече дава акъл. Но аз слушам. Всъщност основно това правя – уча се да я слушам... Така чувам себе си. Дъщерята в себе си. Майката в себе си. И е върховно!
Сега пък Ида. Свършиха ли се хубавите български имена и докога с това чуждопоклоничество?