Не я гледайте, че е на 22 и че тази година ще се дипломира в НАТФИЗ. Радина Боршош вече има в актьорското си портфолио шест постановки, три от които на сцената на Народния театър, три игрални филма и два сериала, като за най-новите тепърва ще се говори.

Тя е изключително дисциплинирана, страстно влюбена в професията си, весела, макар и винаги с лека нега в очите, сладкодумна, красива колкото си иска и има най-магнетичната усмивка. Строфите на Яворов „душата на дете в две хубави очи, музика, лъчи“ великолепно я описват. Помислих си го още при предишното ни интервю, точно преди една година, когато вървяха репетициите на спектакъла на Бина Харалампиева „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ и тя тъкмо влизаше в кожата на своята Олга.

Може би сте гледали Радина във филмите „Маймуна“ на Димитър Коцев-Шошо или в „Привличане“ на Мартин Макариев – и двата с голям зрителски успех. В момента обаче сто процента е често пред очите ви с „Ягодова луна“ в ефира на NOVA, в който Радина Боршош е част от истински звезден актьорски „коктейл“, включващ още Асен Блатечки, Димо Алексиев, Александър Сано, Стефка Янорова, Рая Пеева, Деян Донков, Христо Мутафчиев. Темата на сериала е… гореща. Съвсем буквално. „Ягодова луна“ (на много места по света юнското пълнолуние се нарича „ягодова луна“) разказва за живота на пожарникарите – за рискованата им професия, смелостта, но и, разбира се, чисто човешките им проблеми, взаимоотношения, любови.

Радина Боршош и EVA пият капучино и фрешове и разговарят точно в дните около пълнолуние, което по традиция е известно като „гладна луна“ или „снежна луна“. Не сме гладни, а навън няма сняг, но затова пък някакъв тайфунен вятър играе паркур из града и сякаш най-много около нашето място се върти. Във всеки случай до ягодовата луна има много време.

Каква е твоята роля в „Ягодова луна“, Радина?

Аз съм дъщеря на героя на Асен Блатечки, който е шеф на пожарната. Цял живот съм живяла с майка си и почти не познавам баща си, но нещата така се развиват, че съм принудена да заживея при него. Моята героиня е малко тип кифла на пръв поглед – дрехи, марки... Но нейното поведение е отражение на болката, която е изпитвала, на липсата на пълноценно семейство. Тя изживява много хубава любов с Александър Сано и тази любов я пречиства. Мастера (Стефан Данаилов, чиято ученичка е Радина – б.р.) ме е научил винаги да си защитавам героите.

Кажи ми сега какви пожари предизвика ти на снимачната площадка на сериала?

Сещам се за един случай, ще ти го разкажа. Около 2 ч. през нощта е. Снимаме в центъра на София екшън сцена, в която героят на Димо Алексиев се опитва да ме отвлече. Много шумна сцена, с крясъци: „Помощ!“, „Не!“, „Помогнете!“. Имам бяло петно за част от тези снимки, понеже бяха много тежки физически, изцеждащи. И самата сцена е сложна за заснемане от техническа гледна точка. Снимаме ние трети дубъл и изведнъж чуваме как някакъв мъжки глас крещи: „Пусни я! Ще те убия! Нещастник! Остави момичето!“ И виждаме как един мъж тича към нас, и по-специално към Димо и вече ще го бие! Разбира се, наоколо няма никой, понеже целият екип се е скрил и операторът точно тогава също снимаше от по-далеч. Успяхме да убедим разярения човек, че снимаме филм и никой не ме отвлича. Много се впечатлих, защото разбрах, че все пак емпатията в нас е жива, че има хора, които няма да се поколебаят да се притекат на помощ. Този мъж се хвърли като лъв да ме спасява.

Колко епизода са заснети до този момент?

12 епизода за 3 месеца! Сценарият на Милена Фучеджиева и Елена Иванова е великолепен. Много мащабна продукция, с екшън и каскади… Един пожар, който е в рамките на половин серия, го снимахме три дни. С много сериозна предварителна подготовка. Имахме дори репетиции на маса като в театъра, което е огромен лукс и се случва много рядко, но все пак сериалът е драматичен и за да са истинни нещата, трябва да се извърви един път. Пожарникарите наистина са съвременни герои. В Ню Йорк по време на атентатите на 11 септември са загинали над 500 пожарникари и американците почитат паметта им на определена дата. По време на снимките до нас неотлъчно бяха истински огнеборци, прекрасни, земни хора, които не се изживяваха като супергерои. Всичко трябваше да е възможно най-близко до реалността, затова дори униформите в сериала са точно копие на истинските.

В този филм само секссимволи около теб – Асен Блатечки, Димо Алексиев, Александър Сано, Деян Донков…

О, да. Много съм благодарна на Асен, защото с него имам най-много сцени и той ме преведе през тях. Освен това той е и един от режисьорите, заедно със Зоран Петровски и Димитър Гочев. Със Саното бяхме несъстояла се двойка в „Привличане“, където аз бях влюбена в него, а той – не, защото ми беше преподавател. Шегуваме се, че в този сериал ни се получи. Димо е супер позитивен. Той внася на снимачната площадка радост, смях, лекота. Двамата с него сме така – песни, танци, юхууу! Трябва да се работи с настроение, а не да се мрънка: спи ми се, закъснява храната, някакви такива битовизми! Ако се наложи, трябва дори малко насила да привнесеш настроение – да намериш нещо в себе си, да се сетиш за нещо хубаво, което да те „вдигне“. Ако трябва, запей песен…

Песен?

Аз непрекъснато пея. Това от майка ми идва, тя е голям меломан. Аз съм като Шазам  (приложение за смартфон - б.р.), разпознавам всяка песен за 30 секунди.

Точно преди година беше първото ни интервю. Какво се промени в живота ти оттогава? Доколкото знам, гаджето си е същото (Владимир Томашевич, фотограф). Научихте ли се да живеете заедно?

О, да. Много сме щастливи. Изключително съм благодарна, че той се появи в живота ми, защото е толкова важно да имаш до себе си човек, на когото да разчиташ и който да те подкрепя. За мен е ценно наистина да си отдаден на един човек, да си моногамен, да не си алчен, да не си трескав – от всичко да опиташ, всичко да имаш. Не гледам по този начин нито на живота, нито на работата, нито на любовта. Най-хубавото нещо е да имаш любов и тази любов да е жива. И ако ти носи щастие, да си отговорен към това щастие и да пазиш баланса.

Ти пък откъде ги знаеш тези неща, като си само на 22?

Няма да говоря  в детайли, но докато растях, в семейството ми се случиха неща, които ме накараха да порасна по-бързо и да се науча. Знаеш ли какво научих? Че всичко винаги е на косъм да се разпадне. Това е животът. Всичко виси на един тънък конец, който може всеки момент да се скъса. И затова човек трябва да се грижи много за човека до себе си, за любовта и за баланса.