Но вместо да се оглежда за жених, дъщерята е въвлечена в отношения, които ще променят живота й завинаги. Хемингуей започва да я търси всеки ден у дома й. Разхожда се с нея в закрита гондола из каналите. Казва й, че не е щастлив в брака си и че тя му е върнала радостта от живота. Изглежда, че Хемингуей успява да превърне желанието си към Адриана в творчески импулс. Капризната муза на писателя се завръща при него и той пише с вдъхновение. В следващите години ще се появи шедьовърът му „Старецът и морето”, както и „Безкраен празник”.

Първите седмици от общуването им са белязани от сексуална неловкост – бързи прегръдки, докосване на устните, той гали ръката й. Наричат целувките си „грешка”. И досега не е ясно дали двамата някога изобщо са стигнали до секс. Тя му казва „папа”, той се обръща към нея с „дъще”. Мери не е сляпа, страда от поведението на Хемингуей, но не предприема нищо. Наясно е, че ако се опита да спре мъжа си, ще го загуби. Сама е изненадана, че може да приеме неговото „пърхане” около италианката. Поведението й достига до мъчителен абсурд, когато по-късно ще се съгласи да покани Адриана да им гостува във Финка Вихия в Куба.

Трезво погледнато, Хемингуей постъпва като милиони женени мъже преди и след него. Той флиртува невъздържано с Адриана, повтаря й, че е влюбен, жалва се от брака си, но в нито един момент не мисли искрено да се разведе. Предлогът – не желаел да застава на пътя й. Йезуитското му поведение стига дотам, че казва на момичето – бих те помолил да се омъжиш за мен, ако не знаех, че ще ми откажеш. Как ли е реагирала горката Адриана на тази словесна еквилибристика. И все пак срещу нея е един велик мъж, който е способен да й напише: „Но сърцето ми е в твоята раница или в старото ти синьо скиорско яке, а ти знаеш кой е канен там и кой не.”

Хемингуей и Адриана се виждат за последен път при следващо идване на писателя в Италия. Адриана е на 24 и реномето й е доста поочукано от мелницата за клюки във Венеция. Двамата продължават да си пишат страстно. Той редовно превежда по сметка на нейно име немалки суми, твърди, че й се полагат като на негова дъщеря. Носи нейна снимка в портфейла си.
През следващите години физическото и психическото здраве на Хемингуей се влошава. Не помага особено и Нобеловата награда. През 1956 г. той научава, че Адриана има годеник, когото обича много и който й забранява да поддържа контакт с писателя. Любимият е грък, който притежава кафеени плантации в Африка. Бракът с него се оказва ужасна грешка и скоро приключва. На 1 юли 1961 година Хемингуей се застрелва. Мери, съпругата призрак, както сама се нарича, се е опитала да скрие всички огнестрелни оръжия в къщата, но напразно. Адриана се омъжва повторно за баварски граф и отначало двамата са щастливи. Но изглежда, че депресията, черната сянка, погубила Хемингуей, е тръгнала по петите и на последната му любима. През 1983 година графът намира съпругата си увиснала на клона на маслиново дърво.