Страхувам се, че твърде много се отдалечаваме от биологията си, а обикновено природата наказва това. Вярно е, че цивилизацията винаги е вървяла по тънкия лед между биологията и надмогването й. Наскоро една дама каза, че може да седне срещу мъжа с деколте до пъпа, но той няма право да реагира по никакъв начин. Това не е ли също насилие, при това излишно насилие? Не трябва ли да проявяваме разбиране към отсрещното същество? Нали заради напрежението между мъжа и жената родът човешки продължава да се възпроизвежда. Струва ми се, че вървим към ново свръхпотискане на естествените импулси, както е било във викторианството. Тогава е било неприлично дори да се споменава женският крак, в краен случай са го наричали пиедестал на жената. И е трябвало да дойде Фройд и да поразхлаби усмирителната риза. А и през Викторианската епоха проституцията е преживяла абсолютен разцвет, само в Лондон е имало 40 хиляди проститутки, които е трябвало да откликват на естествените нужди на мъжете. Лицемерие ли беше думата? Викторианците са вярвали, че момичетата и жените са лишени от плътски желания. Лозунгът в леглото е бил – дами, не мърдайте. Същият, който издига онази дама с деколтето, само че сега е наобратно – господа, не мърдайте. Тогава защо изобщо е това деколте, за проветрение ли? За да оставяш мъжки трупове след себе си ли? Агресивничко. Какво мислиш, Ирка, да мърдат или да не мърдат мъжете?

И. Това е разновидност на синдрома „Бъди себе си!“. Ама да бъдеш ли себе си, ако с това пречиш на другите? Преди време имах глупостта да защитя май във Facebook подобна теза, само че ставаше въпрос за мюсюлманите бежанци у нас. Казах, че намирам за нормално да се съобразиш с тяхната нагласа, след като така или иначе са тук в резултат на някакви глобални процеси, и да не натрапваш огромно деколте на мъже мюсюлмани само и само за да демонстрираш непукизма си на европейка с освободени нрави. Което не означава, че смятам за нормално те да ти скочат, разбира се. И едните, и другите трябва да се съобразяват със ситуацията, която ги е събрала на едно и също място. Това е най-нормалното – да се съобразиш с другия. Част от доброто възпитание е. Това е все едно да приемеш някой в дома си и после да правиш каквото си искаш пред него. Та ето, отново примери за двоен, че дори троен стандарт. Казват: „Трябва да се съобразяваме с другите!“. Обаче в момента, в който не им изнася, обръщат палачинката и започват да казват: „Трябва да се съобразяваме единствено със себе си! Най-важният си ти самият!“. Последно? Както винаги – и в двете крайности има някаква правота и всеки сам определя къде в собствената му скала тези крайности ще се срещнат.

Що се отнася до мърдането… Ще кажа нещо скандално – според мен понякога на жената й е по-хубаво да не мърда. Може би на мъжа не му е, но аз говоря за жената. Защо пък трябва все да мърдаш и все да викаш! Само да показваш колко си необуздана ли, какво! Това са страшни глупости. Наскоро гледах филма „Лейди Бърд“ на Грета Гъруиг и там героинята на Сърша Ронън, след като е правила секс с гаджето си, казва на приятелка: „Всъщност може да бъде и тихо. Не знам защо всички така крещят!“. Така че да не бързаме да съжаляваме горките викториански жени. А за деколтетата си мисля, че всичко зависи не само от дълбочината на деколтето, но и от поведението на жената, от онова, което излъчва, както и от интелигентността на мъжа. Не говоря за това колко книги е прочел, а за интелигентността му като мъж, психическата му, емоционалната му интелигентност. Защото, извинявай, Ади, ама той ако на едно деколте не може да издържи, какво да очакваме от него!