Сега да се качим при боговете

От старото пристанище тръгват туристически автобуси, с които можете да разгледате целия град, като се качвате и слизате на които спирки решите, само срещу един билет. Последната спирка е на хълма при катедралата „Нотр Дам де ла Гард“. Тази величествена базилика е увенчана с десетметрова позлатена статуя на Богородица с младенеца.

През 1931 г. 300 000 души са наблюдавали как на главата на статуята поставят корона. Златната статуя и великолепната катедрала са символ на Марсилия, няма място в града или в открито море, от което да не се вижда тази светиня за французите. Изградена е по желание на младия принц Луи Наполеон Бонапарт в началото на 19. век на мястото на стара базилика, част от крепостната стена на Марсилия. Мистичното излъчване на тази катедрала се дължи вероятно на съчетанието между бял и зелен флорентински камък, както и на възхитителното майсторство, с което са направени мозайките и мраморните елементи, както и на криптата в подземието. Всяка година на 15 август оттук започва религиозно шествие. Огромната камбана известява изнасянето на златната статуя на Богородица, с която богомолците обикалят града. Разходете се не само в самата катедрала, а около нея, по каменните тераси и стълби – 360-градусовата гледка към Марсилия изпълва сърцето с възторг и възхита, този град е омагьосващ, жив, непретенциозен по един изискан начин, в непрестанен флирт с лазурното море, слънцето, безкрайната ивица с очарователните малки заливчета, зелените хълмове... Град цветен, разноезичен, темпераментен, древен, по младежки нахакан, скрил съкровища на архитектурата и грижливо съхранил следите на времето. И разбира се, град, в който можеш да намериш на всеки ъгъл кокетно ресторантче с непроизносимо име и безобразно вкусна храна.

Но истинско преживяване е да обядвате в L`Eau Vive – ресторант, до който се стига с асансьор от площада на катедралата и който се стопанисва от монахини. Проста обстановка и храна, но вкусните ребра с чеснов сос са наистина божествени. За 15 евро тук можете да получите тристепенно меню. А за вечеря можете да резервирате, ако имате късмет, маса в ресторант L`Epuisette на шеф Гийом Сурийо. Ресторантът е на скала буквално над водата и предлага романтична гледка към залива и старото пристанище и ястия, заслужили една звезда Мишлен, както и селекция фини френски вина. Можете да поръчате 4, 7 или 9-степенно меню, но задължително опитайте буябес, приготвен възхитително с щипка ексцентричност, пресните риби с провансалски билки, както и пошираната круша с тонка и шоколадов фондан.

Трудно ще запазите маса и в Сedrat – една звезда Мишлен, ресторант на 28-годишния французин Ерик Меле. Трябва да се опита скумрията ала Меле под сянката на портокалови и смокинови дръвчета в малкия двор на ресторанта. Ако там е трудно, за Le Petit Nice на Жералд Паседа пък e невъзможно да се запази маса. Невъзможно е и да се опишат ястията на този виртуозен майстор, който заслужено е получил три звезди Мишлен за заведението си.

Какво е обаче Марсилия без пастис и сурови морски дарове, поднесени на няколкоетажен поднос върху натрошен лед? Няма нищо по-френско от това да седнете в някой бар на тротоара с лице към минувачите и да си поръчате пастис, да отпивате на бавни глътки и да се любувате на цвета му на залез-слънце! Така, както е правил Жан Клод Изо, поетът на града. Никой не е описал по-добре от него този Вавилон от етноси. Любимият му бар е Bar des 13 Coins. Колкото до суровите морски дарове, те не са за всеки. Ако блюдата в Chez Roger не могат да ви изкушат, то значи никой друг ресторант, в който сервират сурови морски продукти, няма да ви спечели.