Оттук тръгват уличките на най-стария квартал Пание с неговите ресторантчета с мирис на пикантна морска храна, с кварталните кафенета с маси и столове на тротоара (Марсилия се радва на 300 слънчеви дни годишно!), с артистични бутици на местни дизайнери, изящни френски сладкарнички, ухаещи на топли кроасани и кифлички с ябълково пюре. Плюс живописен ансамбъл от различни стилове архитектура, добре запазени останки от римско време, които наблюдавате през дебело стъкло под краката си, величествени сгради от епохата на Краля Слънце с изненадващи модерни акценти. 2600 години история и култура всъщност са в краката и пред очите ви, интелигентно вписани в ежедневието на Марсилия. Градската управа традиционно кани големи имена в архитектурата и дизайна да изпълняват различни проекти – Заха Хадид, Жан Нувел, Стефано Боери, Максимилано Фукас, Кенго Кума. Такъв проект например в тази стара част на града е Музеят на цивилизациите на Европа и на Средиземноморието (MuCEM). Представлява паралелепипед от стъкло и бетон, дело е на архитекта Руди Ричоти. До Музея може да стигнете по алеята, опасваща крепостта Сен Жан, издигната от рицарите на Ордена на свети Йоан от Ерусалим по нареждане на Краля Слънце Луи 14.

Ако вдигнете поглед в пространството над музея и крепостта, ще видите, че ги свързва мост, висок 115 м, на който хората изглеждат като движещи се точици. Марсилия светкавично може да смени перспективата, средата, етническата атмосфера и дори стила си, но едно нещо е неизменно – средиземноморският дух с неговата свобода, непринуденост и артистичност. Заради която само на пристанищата на Марсилия от круизните кораби годишно слизат 1 750 000 туристи!

Но да останем още малко в прелестния квартал Пание край старото пристанище и да потърсим добри ресторанти.

Ето топ 3 сред тях:

Miramar: буябес за двама тук струва 140 евро, но с тези порции спокойно могат да се нахранят и две семейства с деца. Ресторантът е на ръба на пристанището, с изумителна гледка към катедралата „Нотр Дам де ла Гард“ и към остров Фриул, прочут със своя замък Иф. През 17. век той е бил страховит затвор. Не е известно някой да е избягал от него, освен любимия герой на Александър Дюма, Граф Монте Кристо.

Un Table au Sud с една звезда Мишлен на Людовик Сюра е може би сред най-скъпите марсилски ресторанти. Предлага френска гурме кухня, елегантен интериор и възхитителна гледка към катедралата в далечината. Изтънчените ястия, например риба с кълцано резене и пюре от аншоа и сардини, са с пресни продукти от Прованс. А десертите... Ах, десертите!

Au Couer de Panie е непретенциозен и с умерени цени ресторант, но с много вкусна кухня. Агнешки ребра с мед и провансалски билки, миди сен жак в ароматно вино, паниран камамбер, петел в гърне и т.н. – оценките в специализираните кулинарни сайтове са близки до максималната.