Френска рибена чорба буябес
„Приготвя се на брега, защото за нея са нужни шест вида току-що извадена от морето риба, която следва да се измие и насече най-безцеремонно на едри късове, като се отстраняват опашките, главите и някои други не особено привлекателни за срамежливото око части. В черна и грозна метална тенджера ще запържите три скилидки наситнен чесън в две трети чаена чаша хубав зехтин. С един замах ще прибавите три големи домата, нарязани на дребно, щипка шафран и лъжичка захар от чисто суеверие, тъй като вкусът й не се усеща. А така също сол и черен пипер, разбира се.

Ще сипете осем чаени чаши вода и една сухо бяло вино от добро качество (не мислете, че след като го размивате в бульон, може да използвате какъв да е киселак от най-долна категория.) Всичко това ще трябва да заври на силен огън. Веднага след това ще добавите още толкова зехтин и парчетата риба, като започнете от тези с най-твърдо месо, които ще врат десет минути, а после по-крехките, които не изискват повече от пет минути варене. Тази проста възбудителна чорба се поднася накрая в дълбоки керамични чинии. В Марсилия бульонът се сервира с крутони отделно, но това си е голяма врътня: поднесете всичко заедно с хубав домашен хляб или незаменимата франзела.“

Познахте ли това описание на най-прочутата рибена чорба в света - буябес? То е на неповторимата Исабел Алиенде в забавната й и поучителна книга „Афродита“. Горещо я препоръчвам на дами, които не обичат да готвят. Книгата ще ги разходи на най-вкусните места по света и ще ги запали за ястия, които са се превърнали в легенда и без които животът не би изглеждал толкова прекрасен. Едно от тези ястия е буябес, измислено и патентовано най-напред в Марсилия. Въпреки че гърците, първите заселници на Марсилия, вярват в мита, според който похотливата богиня Афродита е поднасяла всеки ден на мъжа си Хефест порция буябес и той е бил предан и верен съпруг (за разлика от нея).

Буябес първоначално се е предлагал направо там, на най-голямото пристанище на Средиземно море – Марсилското. Приготвяли го рибарите с непродадения улов, като прибавяли морска вода, чесън и копър. Днес в Марсилия има Общество на буябеса, основано от някои шеф-готвачи, които правят дори млечен шейк „Буябес“, бургер с буябес, десерт от буябес. Почти всеки рибен ресторант го предлага, а няколко имат в менюто си буябес за двама за 150 евро порцията и са превърнали сервирането в ритуал. Там най-напред получавате гъста крем супа с препечени филийки от франзела – това е леко пикантният бульон от рибите с варени и пасирани зеленчуци. След това идва самият буябес в чугунен съд, изпускащ опияняващ аромат – парчета змиорка, риба скорпион, лаврак, морски дявол, морски таралеж, може и скарида и някоя друга мида за разкош. Внимавайте с това ястие – то е толкова обилно и засищащо, че можете да се удавите в него още на първото ниво и няма да ви остане глътка въздух за изстуденото френско шампанско.

Направо на пристанището!

В ранната марсилска сутрин, когато въздухът се насища с ухания, а морето поклаща ритмично строените стотици яхти, малки корабчета и обикновени рибарски лодки, денят започва на старото пристанище Vieux Port. Над 300 филма са снимани в Марсилия – това е един от най-сниманите градове в света – и почти във всеки от тях има кадър от това живописно място. В „Наистина любов“ (Love actually) например Колин Фърт е заснет в „Бар де ла Марин“, кафене, което гледа към пристанището.