60 е новото 40! Бихме се изсмели снизходително на тази математика, подплатена с толкова необоснована надежда, ако след уравнението не седеше любимо име на EVA – Кандис Бушнел. Тя беше жената, заради която повярвахме, че 40 е новото 20 и полудяхме по героините й от „Сексът и градът“.

Сега Кандис ни провокира с новия си роман със силно автобиографични елементи „Има ли все още секс в града“, който може да бъде разглеждан като ценен съветник за жените над 50. Но, за бога, кой приема Кандис като досаден консултант – прави това и не прави онова. В прозата й никога не е имало и капка назидателност или кухо самочувствие, Кандис е жива, остроумна, саркастична, не крие провалите си. А тя има провали. След като „Сексът и градът“ става световен феномен, животът й изглежда оцветен в розово. В сивито й се подреждат два филма, две шоу програми и седем издадени книги. Омъжва се, взима си куче, живее в страхотен апартамент в Манхатън, а годините на срещи в търсене на Подходящия остават далеч зад гърба й.

Но идва онова Но, което животът толкова много обича в диалозите си с нас. Кандис губи майка си, кучето й умира, бракът й се проваля. Банката отказва да продължи ипотеката й, защото е сама жена над 50. Мести се от Манхатън в Кънектикът, пише три книги, които издателите й отказват.

Тогава й се обажда Тина Браун (легендарната редакторка на Vanity Fair и The New Yorker) с идея за история – какво е да ходиш по срещи след 50 и кои са новите места за запознанства.

„Бях омъжена дълги години и си мислех, че няма отново да ми се наложи да ходя по срещи – казва вече 60-годишната Бушнел в интервю. – Но ако преди си бил обвързан, съществува много силен натиск от страна на близки и приятели да имаш отново връзка. И аз започнах да се чудя има ли нещо ново в света на срещите.“

Оказва се, има. Като приложението за запознанства Tinder. И кутретата – млади мъже, които тичат след жени, по-възрастни от майките им. И лазерна процедура за дамските интимни части.

Всичко това Бушнел изследва заедно с приятелките си Саси, Кити, Куини, Тилда Тия и Мерилин, жени, които осъзнават, че такива, каквато са, са си абсолютно достатъчни. Четем приключенията им в новата книга.

Предлагаме ви два забавни откъса от „Има ли все още секс в града“ от Кандис Бушнел, издание на „Кръгозор“.

Лечението „Мона Лиза“

Дори и да имаше секс в града, аз нямаше да се докосна до него. Не и според гинеколожката ми.
Записах си час веднага щом се върнах в града. Тези еже­годни визити са ужасни, но жените като мен са свикнали с тях: покажи вагината си поне на един човек тази година. По един или друг начин.
След стандартния преглед тя се облегна на стола и поклати тъжно глава.
– Получи ли имейла, който ти пратих за лечението „Мона Лиза“? – попита тя.
– Каква „Мона Лиза“? – Усетих познатите тръпки на страх. Да не би да съм пропуснала нещо? Сбъркала ли съм? Обречена ли съм?
Облякох се и отидох в кабинета ѝ, представяйки си най-лошото.
– Слушай, скъпа – поде дружелюбно тя. – Хормоналният пръстен не работи. Вагината ти не е достатъчно еластична.
Издадох неразбираем звук.
– Кога за последно си правила секс? – попита тя.
Последва още един неразбираем отговор.
Тя завъртя очи. Ходех при нея от четири години и при всяка среща щом повдигнеше въпроса за секса, трябваше да обясня­вам, че „ще ми се случи много, много скоро“. Също като чисте­нето на тръбите.
Но този път не ми повярва.
– Затова и повдигнах въпроса за „Мона Лиза“ – каза тя, ся­каш излязла от някоя реклама. – Това е ново лазерно лечение, което възстановява плътността и еластичността на вагината.
Подаде ми лилава брошура.
– Помисли си. Ще видиш, че разликата е огромна при секс.
Изкашлях се.
– Колко ще струва?
– Правят се три процедури за три хиляди долара.
Три хиляди долара? Не, благодаря.