Случаят: София, 25 декември 2019 г. 32-годишна жена, майка на три деца, отива в заведение с приятели, запознава се с готин мъж чужденец, отиват да хапнат заедно, той й обяснява, че е гей, тя се успокоява и отива в дома му, където той й слага нещо в питието, след което я изнасилва брутално. Жената разказва случилото се пред журналисти. Оказва се, че мъжът е добре известен с други подобни случаи в различни държави, дори си има прозвище - "Валиумният изнасилвач". По-късно още една негова жертва - унгарка - подава обвинение, че е била изнасилена в софийския апартамент на същия тип.

Изнасилвачът е изверг и престъпник. Точка. Обаче да разсъждаваме дали е морално или не случайно в бар да се свалиш с тип, оказал се впоследствие изнасилвач, е меко казано идиотско, не мислите ли?

Върху темата за валиумния изнасилвач и по-точно за поведението на жената, станала негова жертва след безобиден на пръв поглед флирт в бар, не бива да се морализаторства, опасно е. Още по-опасно е да се неглижира рисковото поведение на въпросната жена.

В случая изобщо не става въпрос дали е морално или не една жена да тръгне със случайно срещнат готин мъж, да отиде в дома му и да прави секс с него. Става въпрос, че е рисково. Не знам защо се измества фокусът върху морала, върху това че жената е била самотна майка на три деца и всякакви подобни. Тя просто е поела риск и това трябва да бъде казано. Рискът затова е риск, защото е с несигурен изход. Носи ти емоция, адреналин, страст и… опасност. Приемаш и двете.

Все едно да разсъждаваме дали е морално да караш с 200 километра в час на магистралата. Не виждам особена разлика, въпреки че в някакъв смисъл това с карането с висока скорост в по-голяма степен може да бъде мислено през призмата на морала, тъй като подлагаш на риск живота и на други хора, докато изнасилената от т.нар. „валиумен изнасилвач“ жена е рискувала единствено своя собствен (и евентуално все пак благополучието на децата си, за които искаме или не носим отговорност, докато навършат пълнолетие и които в случая биха могли да останат без майка – защото серийният изнасилвач можеше и да е сериен убиец, нали?).

Да си разумен е скучно, но ако не прекаляваш може и да ти се разминат екстремни преживявания като случилото се на тази дама, без задължително да пукнеш от скука и нормираност. Може да ти се разминат и адски готини преживявания, естествено. Това именно означава да поемеш риск - да осъзнаваш, че нещата може и да не завършат както на теб ти се иска. Иначе за какъв риск става въпрос! Безкрайно глупаво е да оправдаваме и оневиняваме жертвата за нейното поведение и да пишем просто какъв изверг е изнасилвачът. Все едно някой смята, че изнасилвачът не е изверг и не трябва да си получи заслуженото.

А дали въпросната дама е самотна майка, омъжена, неомъжена, млада, наивна, опитна, неопитна, сексуално разкрепостена, умна, глупава, каквато и да е, според мен няма абсолютно никакво значение. Неомъжената, която няма деца или задръстената домакиня (ужасно е как самите ние си лепим етикети, непрекъснато го правим) щеше да е в същата степен жертва и в същата степен отговорна за поведението си. Престъпникът щеше да е в абсолютно същата степен престъпник.

Струва ми се, че прехвърляйки акцента върху морала, все едно продължаваме да даваме валиум на жертвата, изместваме фокуса от случая и всъщност играем доста рисково, защото може и да не ни разберат правилно.

Та идеята ми е, че доброто старо размахване на пръст в смисъл „Внимавай с непознати, защото все пак има някакъв процент вероятност да се окажат валиумни изнасилвачи или серийни убийци“ не би следвало да отпадне напълно само, защото го намираме за убийствено скучно, прекалено „филмиращо“ и не пасва на свободолюбивите и авантюристични пориви на страстното ни сърце!

Не е наша работа да съдим който и да било за постъпките му, но предлагам да спрем да упояваме тези и всички други жени, преживели подобен кошмар при подобни обстоятелства, с невярното твърдение, че те не носят никаква отговорност за самите себе си.