В продължение на години големите корпорации, каквато е и Fox News под ръководството на основателите си Роджър Ейлс и Рупърт Мърдок, принуждават служителките си да подписват т.нар. споразумения за конфиденциалност, замитайки по този начин проблемите под килима и често изплащайки огромни суми, за да накарат засегнатите страни да мълчат. Системата работи и за жертвите – предпазва ги от скъпи съдебни дела, които ще им костват огромни средства, лично време и в много случаи – психическото им здраве. След #MeToo обаче тази практика започва бавно да се пропуква и много от обвързаните с подобни взаимоотношения жени, включително поне шест бивши служителки на Fox News, пожелаха да прекратят споразуменията си. Появата на Bombshell на голям екран ще произведе допълнително шум около това новопоявило се внезапно желание за свобода. И ако това право бъде дадено на претендентките, разказите, на които ще станем свидели, най-вероятно няма да са красиви. „Заради споразуменията, които сме подписали, в момента не можем да говорим. Правят го телевизията и киното, докато ние стоим безмълвни. Почти всяка една жена, сексуално малтретирана на работното си място, е поставена в подобно положение“, коментира самата Гретчен Карлсън в контекста на засиления напоследък интерес от страна на филмовите продуценти към сексскандалите във Fox News.

The Laudest Voice се съсредоточава повече върху личността на хищника Роджър Ейлс – неговите възходи и падения, таланта му да създава информационни телевизионни канали от нулата и да ги поставя начело в новинарската джунгла. Показва консервативните му нагласи към политиката и семейството и, не на последно място – отношението му към властта и красивите жени. „Бомба със закъснител“ от своя страна се концентрира повече върху съдбата на тези жени – общото и различното между тях, както и върху причините, които ги карат да изберат дали да говорят, или не.

Защо е важно да знаем кой е Роджър Ейлс

За изпълнителите на главната роля в The Loudest Voice и „Бомба със закъснител“ – Ръсел Кроу и Джон Литгоу, подробностите от биографията на Ейлс са определящи за адекватното им влизане в образа. С помощта на професионални гримьори те успяват да постигнат почти стопроцентова прилика с реалния човек и да придадат повече достоверност на героя си. Вероятно най-голяма трудност Кроу и Литгоу са изпитали в пресъздаването на онази страна на Ейлс, която го превръща от успешен телевизионен магнат и личен съветник на поне трима президенти, действащ със замах под светлините на прожекторите, в дребен задкулисен сексуален хищник. За актьори от тяхната класа превъплъщението им във физически отблъскваща личност с изразен сексуален нагон е предизвикателство – на повърхността героят им е примерен гражданин и патриот, успешен бизнесмен с влияние в медиите и политиката, а под кожата му гние сърцето на обикновен насилник от малкия град, практикуващ непочтена търговия с власт.

Ейлс е роден в Уорън, Охайо, като син на работник във фабрика. От дете страда от хемофилия – наследствено заболяване, характеризиращо се със затруднено кръвосъсирване. Баща му е насилник и това предопределя склонността на самия Ейлс към насилие. Въпреки нестабилната семейна среда той успява да завърши училище, а после и университет с отличие. Дипломира се със специалност Радио и телевизия в родния си щат. Първите му стъпки като телевизионен продуцент са в Кливланд, Филаделфия. В края на 60-те години получава награда Emmy за продуцираното от него телевизионно токшоу The Mike Douglas Show. Горе-долу по същото време е и първото му сериозно участие в политическа кампания на тогавашния кандидат-президент Ричард Никсън. Смята се, че именно приносът на Ейлс към кампанията е причината Никсън да влезе в Овалния кабинет. Подобна е заслугата му и за други републикански кандидати след това – преизбирането на Рейгън през 80-те и влизането на Джордж Буш-Старши в Белия дом през 1988 г. Влиянието му продължава и при Джордж Буш-Младши след това, малко преди началото на военните действия в Ирак.

Завръща се в телевизията през 90-те години като президент на CNBC, където създава канала “America’s Talking”, преименуван в MSNBC след това. През 1996 г., точно преди да го уволнят заради скандал, свързан с негово антисемитско изказване, го открива Рупърт Мърдок и му поставя задачата да стартира Fox News. Следват десет години изкачване към върха, през които той успява да издигне канала до най-високото ниво в класацията на новинарските медии в САЩ.