Елена Розберг, Ива Дойчинова и Евелина Павлова - търсачи на съкровища
Поля Александрова 19 January 2020
И трите сте майки. Какви са основните притеснения, свързани с бъдещето на детето/децата/ви? Казват, че не е ясно какви ще са професиите само след десет години. Ще се справят ли „хлапетата“? Изобщо какво е посланието, което трябва да оставим на следващото поколение?
Елена: Децата са ни велики. Умни, информирани, красиви, любопитни. Не се тревожа за сина ми. Расте в семейство с много любов, космополитен, толерантен, има усет към езиците, музикален вкус и страхотна коса. И дълги пръсти, които му помагат за китарата.
Ива: Моите хлапета вече са пораснали млади прекрасни жени. Много се гордея с тях. Според мен има вечни професии и такива, които сами по себе си са в развитие. И двете са си избрали поприща точно в тези насоки. Ида се занимава с 3D modeling, професия, която в момента е в процес на ускорение и самите специалисти се учат непрекъснато, а Мина се е спряла на старото магично актьорско майсторство. А посланието – чистота и нетърпимост към всяка непочтеност. Това поколение си го носи, а ние трябва малко повечко да се борим, за да им предадем щафетата. Защото освен мечтатели децата трябва да се научат да бъдат и борци.
Евелина: Да, ще се справят. Идва им отвътре. Моята мантра в общуването с децата е, че любовта не е достатъчна. Те имат нужда от уважение, от признание. Мога с часове да говоря за таланта им да претворяват живота.
Пътуваш ли? Кои са дестинациите, до които те води сърцето ти, и защо това са твоите места?
Елена: Аз съм постоянно на път. Това е моето удоволствие. Ненаситна страст. Ню Йорк е голямата ми любов. Най-великият град. През година се връщам отново и отново там. Европа не ми е разкрила единствено Скандинавието си. Обожавам Рим. С Лондон съм свързана и с главата, и със сърцето. В Амстердам съм като у дома си. Но май градовете на нашия континент сякаш вече не ме изненадват толкова, затова кроим планове за Австралия и Южна Америка. Богиня съм в планирането на пътувания, самолетни билети, настаняване, логистика, прекачване, рент-а-кар.
Ива: Обожавам да пътувам и най-сериозният ми план е обиколка на Южна Америка след година и половина. А близките планове – ха-ха, планинско СПА в България и Лондон за коледните празници.
Евелина: Пътувам и на изток и на запад. Май само северът не ме тегли. От мистиката на Бали до грънджа на Сиатъл. Пътувам настървено или за да се успокоя. Сама или по работа. Най-хубавите ми снимки са били, когато съм на път. Това не значи ли, че съм била и най-щастлива?
И за да сме в тон с посоката, която следваме в EVA – може ли да опишеш съдържанието в чантата си, и по-специално – променило ли се е то от времето, когато дигиталната
революция беше все още само предположение? Може ли да говорим за непреходни неща в една дамска чанта?
Елена: Дамската ми чанта е цяла галактика – и като размер, и като разнообразие. Най-важни в нея обаче са големите слушалки, телефонът, на който слушам подкасти и музика, и червилото.
Ива: Това не беше добър въпрос, защото списанието ви не е достатъчно дебело да побере списък. Но ако е необходимо, мога да се свия до документи, телефон и гланц. Малката ми тайна е, че всичко останало е в колата.
Евелина: Обичам големите чанти, в които има всичко. Тефтери, телефони, едно червено червило, слънчеви очила. Промяната е, че вече добавих още един чифт очила – за четене. И винаги има един шал.