Къде е балансът в здравословното хранене

Попитахме Надя Петрова, която e експерт по здравословен и балансиран начин на живот, член на Европейската асоциация по клинично хранене, консултант на списание EVA

eva.bg 27 December 2019

Ако попитате различни експерти какво е здравословно хранене, отговорът на този въпрос ще се променя драстично. И понеже наблюдавам как ситуацията се изостря все повече през последните години, искам да споделя леко отрезвяващото мнение по въпроса на д-р Стивън Братман, създателя на термина „орторексия“ (заболяване по подобие на анорексията), в което фикс идея е здравословната храна.

Историята беше част от обучението ми като нутриционист. Дават ни я почти накрая, когато си взел всички изпити и от теб се очаква да започнеш да се грижиш за здравето на хората. Само че преди това е добре да си се погрижил за себе си. Намирането на баланс в храненето е трудна и времеемка задача, която ми отне повече от 2 години. Време, през което се лутах, пробвайки различни режими и вярвания. Но както казва един мой познат, „за да разбереш къде е балансът, трябва да си бил в крайностите“, и аз със сигурност мога да кажа, че съм била и в двете по отношение на храната. Затова ми се иска отново да подсетя, че да, храната е важна. Но не бива целият ни живот да се върти около нея. Затова споделям част от есето на д-р Стивън Братман за орторексията, публикувано в Yoga Journal.  

Преди 20 години работех като готвач и фермер в голяма общност в северната част на Ню Йорк. Бях длъжен всеки ден да готвя няколко отделни ястия наведнъж, за да отговарят на настойчивите и противоречиви изисквания на членовете й. Основното ястие винаги беше вегетарианско. Въпреки това една малка, но шумна група настояваше и за порция месо. Тъй като много вегетарианци не ядат от тенджери и тигани, замърсени с плътските вибрации на мъртво животно, месото трябваше да бъде приготвяно в отделна кухня.

Готвачите също трябваше да отговарят на изискванията на лакто-ово- вегетарианците, или веганите, които се въздържат изцяло от приема на мляко и яйца. Имаше ги също правата на хинду повлияните, които отказваха да ядат храна, в която има лук или чесън. Те вярваха, че семейството зеленчуци, към които принадлежи лукът, провокира сексуалното желание.

За суровоядците пък винаги имаше подноси с нарязани сурови зеленчуци. Въпреки това един посетител веднъж се опита да ме убеди, че нарязването на зеленчуците ще унищожи тяхното етерно поле. Изгоних го от кухнята с огромна китайска секира.

Привържениците на макробиотичната диета признаваха само сварените зеленчуци, като, разбира се, отказваха да ядат и домати, картофи, чушки и патладжани. Някои също така настояваха да ядат само сезонни плодове и зеленчуци, докато други от общността твърдо настояваха за портокали през януари.

С консенсус се опитвахме да задушаваме зеленчуците в минимално количество вода, за да се избегне загубата на скъпоценни витамини. Някои ентусиасти дори се навъртаха около кухнята и доброволно пиеха мътилката, останала от сваряването им.

За миенето на зеленчуците обаче противоречията се вихреха с пълна сила. Някои членове на общността твърдо вярваха, че жизненоважните вещества, намиращи се малко под кожата, трябва да се запазят на всяка цена. Други смятаха, че множество замърсители населяват същите тези повърхности, и те трябва да бъдат енергично изтъркани и измити. Един посетител дори обясни, че най-добрата политика е да се потапят всички зеленчуци в белина, и даде такъв убедителен аргумент за тезата си, че бихме приели принципа моментално, ако не беше случайният недостиг на белина.

В онези времена често си фантазирах за написването на универсална готварска книга за хранене. Всяка храна щеше да бъде в комплект с цитат от някоя система или авторитет, който твърди, че тя е най-божествената годна за консумация храна, създавана някога, и друга, от противникова гледна точка, която я проклинаше като най-лошата отрова, която едно човешко същество може да даде на друго.

Подобни несъответствия изобилстват и в алтернативната хранителна медицина. Следните правила може да бъдат намерени в една или друга теория за храните:
• Пикантните храни са лоши.
• Лютите чушки носят здраве.
• Детокс на портокали е здравословен.
• Цитрусовите плодове са твърде киселинни.
• Плодовете са идеалната храна.
• Плодовете причиняват кандида.
• Млякото е подходяща храна само за теленца.  
• Пастьоризираното мляко е дори по-лошо.
• Вареното мляко „е храната на боговете“.
• Ферментиралите храни като кисело зеле по същество са развалени/изгнили.
• Ферментиралите храни помагат на храносмилането.
• Бонбоните са лоши.
• Медът е най-съвършената храна, дадена ни от природата.
• Оцетът е отрова.
• Ябълковият оцет лекува повечето болести.

Спомням си един макробиотичен семинар в общността, воден от г-н Л. от института Куши. Аудитория от най-малко тридесет и пет души слушаше с изострено внимание, тъй като г-н Л. изнасяше доклад за злините на млякото. То забавя храносмилането, обясняваше той, забавя метаболизма и запушва артериите, потиска храносмилателния огън и създава излишен мукус в организма, респираторни заболявания и рак.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР