По това време член на общността на име Джон живееше в малка стая на горния етаж над семинарната зала. Той беше „възстановяващ се“ алкохолик, който по-скоро често не успяваше да се въздържи. Макар и само на петдесет, лицето на Джон показваше безкомпромисно белезите на живота от злоупотребата с алкохол. Но той беше чист от алкохол от почти шест месеца, когато на пръсти премина през залата. Джон беше срамежлив и затворен човек, който никога не би станал център на внимание доброволно. Но при завръщането си от кухнята с чаша мляко той откри, че няма начин да стигне до стаята си, без да премине през претъпкания семинар. Лидерът го забеляза веднага.

Сочейки към чaшата с мляко в ръката на Джон, г-н Л. прогърмя: „Не разбирате ли какво причинявате на тялото си с това, сър? Клас, погледнете го! Той е свидетелство за свойствата на млякото като унищожител на здравето. Вижте подпухналата кожа на лицето му. Вижте торбичките под очите му. Погледнете несигурната му походка. Млякото му причини това!“.
Озадачен, Джон погледна към чашата си, след това нагоре към осъждащите го лица, след това обратно към млякото. Долната му устна трепереше. „Но – изхлипа той, – това е само мляко, не е ли така?“

В клуба на анонимните алкохолици млякото е синоним на висока нравственост и чистота. „Искам да кажа – продължи той към непримиримите студенти, – че не е уиски, нали?“.
Много от най-небалансираните хора, които съм срещал, са тези, които са се посветили на здравословното хранене. В действителност вярвам, че много от тях имат вид хранително разстройство, за което съм измислил името „орторексия нервоза“. Идва от гръцките думи „orthos“ – верен, правилен и „orexis“ – хранене, и е модифицирана версия на термина „анорексия нервоза“. Орторексия нервоза се отнася до фиксиране върху яденето само на здравословни храни.

Орторексията започва съвсем невинно като желание за преодоляване на хронични заболявания или като начин за подобряване на общото здравословно състояние. Но тъй като се изисква значителна воля за приемането на една диета, която се различава коренно от хранителните навици от детството и заобикалящата ги култура, малцина постигат промяната плавно.

Повечето трябва да прибягнат до желязна самодисциплина, подкрепена от силното чувство на превъзходство над тези, които ядат нездравословна храна. С течение на времето това, което ядем, колко ядем и последиците от хранителните ни неблагоразумия започват да заемат все по-голяма и по-голяма част от деня на един орторексик. Актът на хранене с чиста храна започва да носи псевдодуховни конотации.

Орторексията в крайна сметка достига до точка, в която потърпевшият прекарва повечето си време в планиране, издирване и ядене на храна. Вътрешният му живот се доминира от усилията му да устои на изкушението, самоосъждане за пропуски, самовъзхвали за успех при спазване на самостоятелно избран режим и чувство на превъзходство над другите, които са не толкова чисти в хранителните си навици.

Тя е това преминаване на границата, в което цялата стойност на един живот се определя от акта на хранене. Това превръща орторексията в истинско разстройство.

Както често се случва, моята чувствителност към проблема за орторексията идва от личния ми опит. Самият аз преминах през фаза на изключителна хранителна чистота, докато живеех в общността в Ню Йорк. Станах такъв сноб, че презирах яденето на зеленчуци, изтръгнати от земята преди повече от 15 минути. Бях вегетарианец, сдъвквах всяка хапка 50 пъти, винаги се хранех на тихо място (което означаваше сам) и се стараех стомахът ми да е частично празен в края на всяко хранене.