„Тези хора са магия” – ми казва писателят и издател Захари Карабашлиев, когото засичам на входа на една от залите на Lindy Hop Bulgaria. Захари и съпругата му Вера са си записали час по танци с персонален учител. Аз имам среща със Соня и Явор, основателите на школата, която тази есен празнува седем години. Соня е архитект, Явор е завършил НАТФИЗ и се занимава с танци от 30 години. Имат екип от 23 преподаватели. Само в София водят 28 групи на 5 различни места. Също така имат курсове в Русе и Пловдив. В тях танцуват хора на възраст от 14 до 68 години. Заедно с това Соня и Явор организират фестивали и сами участват в такива по цял свят. Срещаме в клуба им под Перото в НДК в София.

- Явор е започнал всичко това – разказва Соня, - аз дойдох на урок при него преди 9 години.
- Занимавах се с акробатичен рокендрол – продължава Явор. – Но това е доста младежки танц и с времето стана физически невъзможен за танцуване за мен. Там се пенсионираш на двайсет и няколко. Търсейки с какво да продължа, попаднах на линди хоп. Исках да има приятели, с които да мога да танцувам. Така започнах да преподавам.

И така намери Соня?
С: Основната цел на Явор е била да създаде около себе си общество от хора, с които да може да танцува. И то прерасна в школа.
Я: Беше трудно в началото, защото нямахме от кого да се учим в България, затова ходихме по фестивали в чужбина.
С: И се учехме оттам или от видеоклипове. Канехме преподаватели, които да ни обучават, за да вдигаме нивото.
Я: Започнахме във времето, в което изгряха Smugglers Collective – едни уникални диджеи, които правеха много готини партита. Появиха се Sentimental Swingers.
С: Върна се модата на винтидж дрехите и пинъп модата.
Я: Излезе филмът „Великият Гетсби“ с Леонардо ди Каприо, който много нашумя и се хареса на младите хора. Това ни помогна в промотирането на суинга. В нашето училище преподаваме суинг танци и суинг стилове. Предлагаме нива от начинаещи до напреднали.
С: Най-популярният от стиловете, които преподаваме, е линди хоп. Преподаваме го в шест нива. Затова и ние сме кръстени така. Но освен линди хоп в момента преподаваме блус, шаг, буги, соло джаз.

А може ли да разкажете повече за самия линди хоп?
В него се преплитат много танци, основно джаз, тап, брейкауей и чарлстон. Той се заражда като част от суинга, появил се по време на Голямата депресия, когато в Щатите е имало голяма бедност и музиката е карала хората да се чувстват щастливи. Линди хоп се ражда в Харлем, в Ню Йорк през 1928 г. и се танцува на фона на модерния тогава джаз. Много е популярен в края на 30-те и началото на 40-те. Интересът към него се завръща през 80-те години.

По двойки ли се танцува или самостоятелно?
Я: Танцува се с партньор, като не е задължително двойката да е мъж-жена. Може да танцуват заедно двама мъже или две жени. По-важни са ролите на лидер – този, който води, и фолоуър – този, който следва. Освен това партньорите постоянно се сменят.
С: Различното между нашите танци и другите е, че комуникацията минава на физическо ниво, но не е с цел провокация, а по-скоро фино общуване, интелектуалност в движението.
Я: Танцуваме на джаз. Той не се харесва от хора, които до този момент нямат изградена музикална култура. Животът трябва да ги е подготвил да я харесват и да танцуват на тази музика. Тази естествена селекция създава много интересно общество. Много пъти ученици са споделяли, че като влязат при нас, няма никакво значение кой каква позиция има в социалния живот, което им дава допълнителна свобода.
С: Танците тук им позволяват да свалят маските, да се отпуснат и да изразят наистина себе си. Самата музика изисква да си искрен. Всяка седмица освен уроците имаме и соушъл – неофициално парти, на което хората могат да потренират това, което са учили.
Я: И което понякога може да продължи до 5 сутринта.
С: През годината организираме и много тематични партита в залите ни и в заведения, например в Сити Стейдж в София или Джинджър Тейл в Пловдив.

Организирате и фестивали.
С: Да, те са два – единият е голям и е в София, в края на май и началото на юни. Sofia Swing Dance Festival. Първото мероприятие го правим в нашите зали, които се пълнят с 400 души, и това е само пре-парти. Каним най-реномираните преподаватели и бендове от чужбина. Организираме шествие с жива музика и танци в центъра на София. Фестивалът ни вече е припознат от световната линди хоп сцена като един от най-интересните. Събират се около 800 запалени танцьори от цял свят да се учат и танцуват тук. А съчетанието на еуфорична атмосфера, изключително добра музика и условия ги кара да танцуват до сутринта. Партитата ни станаха пословични и ни донесоха името crazy Bulgarians (лудите българи).

На фестивалите вероятно си проличава подготовката на всеки.
Така е, но голямото майсторство се доказва на състезания.  Едно от най-интересните състезания е Джак‘н‘Джил, в което танцуваш не с партньор, когото познаваш от залата, а с непознат на непозната музика. И всичко е въпрос на импровизация и на усещане на момента – по какъв начин искаш да изразиш музиката, която слушаш. Едно и също нещо можеш да го направиш по хиляда начина.  
Другият ни фестивал го организираме в Пловдив, където освен уроци и партита се провежда и шампионат по суинг танци – Balkan Lindy Hop Championships. Събитието е част от културната програма на Пловдив 2019.  Тук можеш не само да се учиш от най-добрите, но и да ги виждаш на сцената да мерят сили и умения.

Сигурно има основни фигури.
С: Разбира се, нещо като речник, набор от думички, които използваме. Обаче как ще ги подредиш в изречение, вече зависи и от двамата танцуващи. До голяма степен от лидера, защото той води, пък майсторството на фолоуъра е да чуе, да разбере, да приеме и допълни. И не е задължително лидер да е мъжът, а фолоуър – жената.
Я: Напротив. Сменят се. И то много често по време на танц. Наричаме това бек лидинг.

Какво означава това?
С: Смисълът му е, че може би стигаме на такова ниво на общуване, че когато Явор ме поведе, аз реагирам така, че да му подскажа още нещо. И се получава нещо като разговор, в който и двамата танцуващи участват пълноценно, а процесът е напълно естествен, също както комуникацията с близък приятел.
С: Хубавото на линди хоп е, че не е консервиран танц. Вдъхновяваме се от клипчета от 30-те и 40-те, но той се развива непрекъснато. Това, което се запазва неизменно и ние се стараем да предадем на нашите ученици, са движенията, които използваме – естествени, логични и достъпни за всеки. Не е нужно да имаш богат танцов опит, за да танцуваш линди хоп. И ако попаднете на някое от нашите партита, ще видите всякакви усмихнати хора да се забавляват искрено.