Дубравка Угрешич казва, че мърморенето е вид ментален фитнес. Има успокояващ ефект и действа като диазепам („Лисицата”, издателство „Колибри”). Аз съм практикуващ мърморко, но гледам да го правя в домашни условия. Да пиеш диазепам на всеослушание ми се вижда излишно. Има хора, които обичат да го демонстрират, най-добре по телевизията, може би защото там на гостите дават чаша с вода.

Днес е Денят на народните будители, честито! В Деня на народните будители мърморенето започва от сутринта. Екраните са пълни с мрачни хора, които говорят мрачно за живота си на интелектуалци. В телетекста го анонсират като “Книгите, хората и тъжното битие на българския писател”. Очаквам през деня щафетата да продължат представители и на други творчески занаяти. Ако случайно ги види някое дете, ще му стане ясно, че това с будителството е недоходно, непрестижно занимание, което не осигурява положително мислене и други важни белези на модерността - менталните мускули не личат на селфи.

В Деня на народните будители не е прието да бъдеш весел, бегла усмивка може да се мерне по лицето при споменаването на славното минало в лицето на Паисий и Вазов, но после е редно да се продължи с мърморенето по повод настоящето.

Дали наистина никой не е забелязал колко книги от български писатели се издават (аз съм от потърпевшите, защото ходя на премиери) и част от тях са наистина добри. Или колко филми се снимат, или не забелязват увеличаващата се театрална публика. И не става дума за някаква скапана пропаганда.

В библиотеката в Царево работи Павлина. Слабичка руса жена, около която постоянно има деца. Помагат й в подреждането на книгите, понякога дори пишат в читателските картони. Не знам колко деца е запалила Павлина по книгите, но в Деня на будителите аз се сещам за нея. Може би е редно да си спомним, че това не е ден на мъртвите, Хелоуин мина, а Задушница предстои. Това е празник на живите хора, като Павлина, с техните малки стъпки и малки битки, които дори да мърморят понякога, го правят вкъщи.