На какво последно плака?

Имахме репортаж за момче, тежко пребито от друго, непознато момче. За съжаление, свикнахме да виждаме такива прояви на агресия, често безпричинна. В болницата раненото момче беше попитано от репортерката какво иска да каже на нападателя си. Момчето каза – пожелавам му да е жив и здрав. И искам да е добре. Помислих си, че заради това изречение си струва да си новинар, че има мисия да показваш хора с добри сърца. С много смирение в себе си. И трябва да им помогнем да бъдат чути.

Лесно ли овладяваш сълзите?

Налага ми се. В работа, в която ритъмът е толкова забързан, се налага да сменяш настроенията и темите много бързо. Това се пренася и в личния живот, което е лошо. В един момент нямаш търпение да изслушаш края на някое дълго изречение.

Вкъщи правят ли ти забележки за тази нетърпеливост?

Правят, и с право.

Синът ти също ли?

Наскоро имахме ситуация, която не знам дали не е трагична. Чувам как алармата на телефона му звъни в четири без десет сутринта. Горе-долу по това време аз ставам за работа. Питам го: Андрей, защо си си настроил алармата за толкова рано, като решавам, че се е объркал. И той казва – просто искам да те питам нещо. Ние не се виждаме рядко, но обикновено и вкъщи съм много ангажирана, защото подготовката на едно предаване е целодневна. И детето е преценило, че четири без десет е подходящото време, в което не пиша, не гледам новини, не чета сайтове, и можем да проведем кратък разговор. Той е на 11 и осъзнавам, че разбира много повече, отколкото съм предполагала.

Да те върна към гръцкия период. Какво научи оттам в личен план?

Там пораснах и станах самостоятелна. Отидох двайсетгодишна. В София ме приеха класическа филология, спечелих стипендия за Гърция и заминах. Една година учих езика в тяхното ИЧС и после се записах в Атинския каподистрийски университет, специалност комуникации и средства за масова информация. Завърших там. Впоследствие започнах работа в телевизията. Прекарах в Гърция 11 години.

Имаше ли манталитетен сблъсък с гърците?

Не, аз имам и гръцки корени по майчина линия. Имаме толкова общо с тях. Мислим по един и същи начин, съответно словоредът ни е един и същ. Има и разлики, разбира се. Гърците се чувстват по-свободни да кажат какво мислят, да го извикат даже. Имат изострено чувство за справедливост. Някак е ясно, че разумният човек, особено когато се чувства силен и здрав, е длъжен на бъде на страната на слабия. Това поражда действия. Още в началото забелязах, че продавачите излизат от магазинчетата си и дават по нещо на хора от улицата, които очевидно имат проблем, болни са или просят. Не се смята за нещо извънредно. У нас не го забелязваме често. Също така много по-импулсивно се канят гости, без притеснения какво ще бъде поднесено на масата, важното е хората да общуват помежду си. Няма го усещането, че трябва на всяка цена да се представиш, да не се изложиш. Аз си спомням как у дома се канеха гости, когато бях малка – трябваше да направим кюфтета, пържоли, имаше голямо старание на масата да има повече от обикновено. Гърците не са суетни по този начин.

Но са по-патриархални. Чувала съм от грък да каже – имам две деца и дъщеря.

И в Родопите можете да го чуете. Зависи от кой район на Гърция е човекът. На остров Крит продължават да говорят така. Наследникът на фамилията се ползва с особен статут и много се обича. Момичетата са разход. Имайте предвид, че в Гърция трябва да дадеш и зестра, имот. Невинаги, говорим за места, където хората се придържат към традициите. Това се среща и у нас. Измислено е от практически съображения. Ако има проблем в семейството, по-добре е мъжът да се изнесе, а жената да има къде да остане с децата. Ние сме на Балканите и този манталитет не ни е далечен. Не откривам такива разлики, които да изглеждат като от друго време, може би защото съм живяла и в Атина. Гъркините са изключително еманципирани във всяко едно отношение.