Нямаше ли една леко смешна история около запознанството със съпруга ти?

Да, в Пловдив, с една счупена обувка. Планът беше да пием кафе в София, но се прецени, че в Пловдив е много хубаво, което и до ден днешен смятам, и отидохме там да пием кафе. Разходката беше в Стария град. Аз не бях подготвена за калдъръма му, бях с високи обувки. Единият ми ток се счупи, но ме беше срам да го кажа, за да не изляза капризна. Започнах да вървя на куц крак, като се преструвам, че всичко е на една височина. С режисьорското си око Борис го беше забелязал, явно и номера на обувката. Няколко дни по-късно ми каза – има нещо изпратено за теб. Много се учудих. Подаде ми кутия с картичка, надписана от кмета на Пловдив, Иван Чомаков беше тогава, с огромно извинение, че паважът ми е разбил токчето и с надежда отново да посетя техния град.

Това сериозно ли?

Не, разбира се, но Борис се беше постарал да изглежда, че е от кмета. В кутията имаше чифт нови обувки с високи токове. Черни, каквито бяха и счупените. Много ме впечатли заради размаха и познатия номер на обувките.

Пазиш ли ги? Аз бих ги сложила във витрина в музея на семейната история.

Много ги носих, за да ги сложа във витрина, но ги пазя.

Какво друго те привлече към този мъж?

Той, за разлика от мен, изглежда и е много по-спокоен. Има една наблюдателност за детайла, характерна за режисьорите, които могат да разпознават характерите на хората по малко по-различен начин. Много пъти, когато сме наблюдавали политическо или друго събитие, ми казва – като гледаш тези хора, какви роли би им дала в киното. И, наистина, картината много говори за хората. Не е необходимо да ги опознавате в голяма дълбочина, някои неща се преценяват от пръв поглед. Разбира се, впечатлявало ме е, че е човек с голям мащаб на идеите. Не е страхлив. Не работи на малки парченца, за кратки периоди. При мен е различно, аз се грижа най-вече за следващия ден и за това, което ще имам в предаването. По-малко се занимавам с неща в дългосрочен план.

Заради професията си се срещала с известни хора, кои са ти били интересни?

Когато правиш интервю, свързано с темата на деня, човекът ти отговаря на конкретни въпроси и дори да има изключителен бекграунд, обикновено няма как това да бъде изведено напред. Много обичам срещата си със световноизвестния композитор Микис Теодоракис. Стана с много чакане. Той вече е в много напреднала възраст, но тогава имаше инициатива да създава политическо движение. Бях в Гърция и отидох на учредителното събрание, за да се запозная с него. Оказа се, че състоянието му не го позволява. Влезе в болница. Обадих се в телевизията и казах, че ако трябва, ще остана на пейка да го чакам. Разбраха ме и ме оставиха в Атина. Интервюто се състоя почти на крак.

Извън политиката за какво си говорихте?

За политика почти не сме си говорили. Говорихме си за Зорба гърка днес. Той каза – аз съм Зорба. Разказваше, че преди филмът да получи такава широка известност по света, и съответно музиката към филма, която е написал той, гръцкият фолклор е бил много подценяван, както и неговата работа. И говори за проблема, който и ние познаваме – че не вярваме на собствените си таланти, че трябва да те открие някой отвън, за да получиш признание в страната си. Говореше за това с болка. Микис Теодоракис има огромен принос Гърция да бъде припозната и открита отново от съвременния човек. Разказваше и как във филма Антъни Куин танцува сиртаки със счупен крак, чупи го предишния ден и заради това в танца има едно провлачване на крака, което не е точно от хореографията. Спомням си, че на интервюто Теодоракис беше много изнемощял физически, от това като че ли духът му беше станал още по-силен. Помня и големите му ръце, докато ми пишеше посвещение върху компактдиск, което пазя.

В професионалния ти живот сте двойка с Виктор Николаев. В жълти медии се спекулира, че имате търкания, но на екран двамата изглеждате много напаснати. Къде е истината?

Голям късмет имам с тази телевизионна среща, с това, че ни събраха с Виктор в Нова телевизия. С него се познаваме отдавна и работим изключително приятно. Защото наистина не е без значение кого ще видиш пръв сутрин. Аз имам късмета да виждам този добър човек и професионалист, и истински приятел.