Дмитрий Глуховски: Всеки лайк изсмуква енергията ни

Писателят Дмитрий Глуховски няма нищо против безсмъртието, но само ако си остане вечно млад. За смартфона като точен отпечатък на човешкия живот, за Бог като пломба, която запълва дупките в душата, за любовта и пътуването като наркотик разговаряме
с истински литературен талант

Адриана Попова 05 October 2019



Колко романа ще напишете, ако сте безсмъртен?

За 20 години написах 7 романа, средно по роман на 3 години. Ако можете да разделите вечността на три...

Безсмъртието означава, че моментално трябва да спре раждането на нови хора.

И сега там, където хората живеят по-богато и дълго, се раждат по-малко деца. Германците имат по едно дете, скандинавците също. В обществата, където детската смъртност е висока, където хората са нискообразовани, много религиозни, където медицинските грижи са лоши и продължителността на живота – ниска, семействата са големи. Вместо пенсионна система, имат голямо семейство като залог за благополучието на старите хора. Колкото повече обществото върви по пътя на цивилизоваността, толкова по-често хората искат да живеят за себе си и по-малко – да отглеждат деца.

Животът за себе си също поражда проблеми. Папа Франциск казва, че човечеството никога не се е забавлявало повече, но пустотата в душата никога не е била по-голяма. В „Текст“ и вие пишете, че безделието в рая може да тежи.

Истината е, че през всички предходни столетия човечеството просто е оцелявало. Не е имало време да скучае. Депресията е следствие на безделието. Папата обръща социалната трансформация в своя полза, истината е, че Бог е пломба, която запълва различни дупки в човешката душа. Страхуваш се да умреш – Бог, чувстваш безсмислие от живота – Бог, страхуваш се да не изгубиш близките си – Бог. Това е концепция, основана на принципа, че когато растеш, имаш нужда от родител. Някой по-умен от теб, по-могъщ, някой, на когото да прехвърлиш отговорността за живота си, от когото можеш да търсиш помощ, когато не ти е добре. Възрастният човек няма нужда да търси отговори от другиго. Папата говори за развлечението, то е нещо различно, то се бори със скуката от безделието. Когато ореш от сутрин до вечер, нямаш време за душевни терзания.

Любовта отговор ли е на терзанията? Тя е тема и в „Текст“.

Коя любов? Между мъжа и жената ли? Мисля, че най-истинската любов е на родителите към децата. И на децата към родителите, когато са малки.

Но с това безсмъртие искате да ни лишите от нея.

Не искам да ви лишавам от нищо. Аз фантазирам. А любовта между мъжа и жената, страстната любов, е като наркотик. Глобално погледнато, тя е механизъм на размножението.

От вас щеше да излезе чудесен лекар, така добре се ориентирате в биологията и психологията. Прочетох, че бабите и дядовците ви са ви готвили за лекар. И за Нобелова награда.

Не, готвели са баща ми за лекар. От мен се очакваше да стана учен. А аз станах приказливец.

Работили сте като журналист, може би още работите.

Колумнист съм.

Пътували сте много покрай това. Били сте на Северния полюс. Какво търсехте там?

Нищо не търсех, не беше някаква експедиция с кучета, пътувах на борда на ледоразбивач. Руска експедиция се спусна до дъното на океана, на полюса се развя руското знаме, а аз седях на борда с телевизионна камера и снимах (през 2007 г. Глуховски прави първия в света телевизионен репортаж от Северния полюс, б.р.). Беше лято, нула градуса, така че звучи по-героично, отколкото беше.

Продължавате ли да пътешествате с такова темпо?

Да, а трябва да поспра. Тук дойдох от Барселона. Летях до София, оттам до Варна. От Варна летя до Варшава, там ще стоя два дни. После Москва.

Пътуването е световна мания.

Има два пътя на развитие – интензивно и екстензивно. Или се занимаваш със самокултивиране, или насочваш развитието си навън. Пътешествието е експанзия, разбира се, не те прави по-благороден, но ти отваря очите за определени неща. Аз съм живял в четири държави освен Русия: Израел, Испания, Германия, Франция и смятам, че този опит ме е обогатил. Но това не е да слезеш от автобуса, да погледнеш кулата в Пиза и да си седнеш обратно. Съвсем различно е да поживееш с италианци, да се опиташ да говориш езика им, да разбереш как мислят, да се докоснеш до стила им на живот, до разбирането им за красота. Тогава е възможно да отвориш очите си за други гледни точки. Така ще си по-добре информиран и защитен от манипулации. Особено в млада възраст е хубаво да се пътува. Смятам, че пътешествията съществено снижават риска от войни. Защото спираш да демонизираш чужденците, да се съмняваш в тях, виждаш, че са хора като теб.

Сещате ли се за въпрос, с който можете да опознаете човек максимално бързо?

Какво искаш от живота?

Какво искате от живота?

Да покоря Вселената. На този етап искам това. Сега отивам до попуша. Успех!

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР