Чувстваш ли се прецакана от това, че когато самата ти трябва да се бориш със заболяването си, и хора от семейството ти, на което разчиташ за подкрепа, са зле?

Сестра ми също е с рак. Откриха й огромен тумор в ретроперитонеума с метастази в мозъка. Два пъти й отваряха главата. По едно и също време бяхме стол до стол на химиотерапия. Но по време на терапията след втората ми диагноза нашата психоложка направи нещо интересно – накара ме да сключа договор със себе си. Да взема един лист и да започна да пиша. Вече имам два такива договора със себе си. Както вярваме, че се раждаме с някакъв код, който предопределя какво ще ни се случи, смятам, че един такъв договор ти кодира задължения и отговорности. Хубаво е от време на време да си го прочиташ, особено в моменти на слабост. На нестабилност и несигурност. Колко често си казваш аз съм здрава и щастлива? Не ми отговаряй. При мен много често се случва рано сутрин под душа да си повтарям, че харесвам живота си. Че съм щастлива, задето живея смислено и пълноценно. Благодарна съм, че съм интелигентен човек. Това не означава, че не се страхувам и съм преодоляла всичките си опасения. Нито че съм перманентно щастлив човек. Но осъзнавам онези мигове на щастие, когато ги има. Позволявам на душата си да им се израдва.

А договора със себе, когато го подновяваш, имаш ли право да включваш в него това, което не си изпълнила в предишния?

Знаеш ли какво му е хубавото на този договор? Че ти си и работодател, и изпълнител. Така че можеш да правиш всичко, каквото пожелаеш. Както в тениса казват, че най-лесният, а реално погледнато, също толкова труден удар е сервисът. Всички останали удари ти ги предпоставя някой друг, а тук ти си подхвърляш топката и ти си я удряш. Това не означава, че тъй като си работодател и служител едновременно, нещата са лесни.

Ти продължаваш ли да играеш тенис?

Да, но не го приемам вече като състезание, а като игра. Има моменти, в които ми е тегаво, мърляво, чоглаво и си викам не ми е до това, как сега да се приготвя и да тръгна на тенис. Но в мига, в който стъпя на корта и играя един час, прочиствам всичко.   

Сестра ти същата ли е като теб?

Сега е във Варна и според едно изследване със скенер е добре. Въобще ние ще излезем учудваща порода хора с голям късмет. Месец след като ми поставиха за втори път диагноза рак и на нея й се случи същото. При нея също нямаше първично огнище като при мен. Оказа се, че е от яйчниците при направена пълна хистеректомия. Наследствена обремененост. Въпросът е, че след диагнозата аз веднага започнах да чета. Не мога да ти опиша колко много изчетох. Забравих за себе си. А тя не отвори нищичко. Каза, че е погледнала, видяла много страшни неща и край. Различен е начинът ни за постигане на психическа стабилност – при мен е от знаене, а при нея – от незнание.

Какво ти взе ракът?

Безметежното, безхаберно щастие. Нямам нищо против, че ми го взе това безхаберно съществуване. От което много очакваш. С празни безсмислени мечти и амбиции, да ти се случват нещата винаги и без изключение по начина, по който си ги представяш и си ги предначертал в главата си.