Юлиан Вергов и неговата медитация
Юлиан Вергов и неговата медитация. В разгара на лятото, в пика на жегата и точно на границата между два филма, Юлиан Вергов споделя с EVA няколко часа, през които успяваме да разберем: как се увеселява, когато си почива, как се намамва отново за работа, защо ненавижда плановете и предпочита съвършенството на спонтанността, кое е любимото му питие, каква е неговата медитация и защо не може да устои на дискретния чар на чушкопека дори (или по-скоро най-вече) когато е на морския бряг
Ирина Иванова 01 October 2019
Как празнуваш рождения си ден?
По принцип не си празнувам рождените дни. Като ученик не си ги празнувах, защото бяхме ваканция по това време. Най-много да събера приятели да се пошматкаме. Нещо подобно представляват моите рождени дни и сега. Няма церемонии. Много рядко правя...парти (набляга на „парти“ така че да разбера, че тази дума не е обичайна за речника му - б.р.). Преди няколко години празнувах на къмпинга, където са ни караваните. Имаше някаква свинщина, но...
Ха, това за „свинщината“ си го спомням от първото ни интервю. Тогава те помолих да дефинираш „свинщина“ и ти ми каза следното (намирам интервюто в сайта на EVA и чета дословно): „Правим си нещо като дъсчен бар на около десетина метра от караваните, за да могат децата да спят, защото всички сме с малки деца, и на около двайсетина метра от морето. Вечер палим много свещи, за да е красиво. Слушаме музика, пием, танцуваме. Имаме един приятел, който не спи. Изобщо не заспива и не дава и на другите да спят. Даже искаше да заключва с белезници за бара всеки, на който му се приспи. Така си прекарваме.“ Честно казано, не звучи много като свинщина, но предполагам, че просто не си изпадал в подробности.
Всички подготовки за празници изключително ме натоварват. Без семейните, най-смислените - Коледа, Великден и т.н. Всичко останало ме изтощава. Аз по принцип трудно си програмирам нещата и не обичам да го правя. Предпочитам всичко да се случва спонтанно и изненадващо – така ми е по-интересно. Така и подарявам подаръци – като видя нещо, което знам, че даден човек желае, му го купувам и му го подарявам тутакси. Казвам: Ето, това ти е за рождения ден! Ама аз нямам рожден ден днес! – казва ми човекът. Нищо, като имаш! – отговарям му. И така се спасявам от драмата с избирането на подаръци на конкретния ден, което също ми е голяма мъка. Така купувам подаръци за всички, включително и за Алена.
Страхотно момиче! Снимахме я в една наша фотосесия. Направи ми впечатление, че си измисля думи. Казва например „Аз съм бавняр“.
А като малка кой знае защо заместваше буквата „р“ с „т“. Вместо супер казваше супет, вместо кокер – имахме кокери тогава – викаше кокет. Но порасна и вече не говори така.
Доколкото знам, не я подкрепяш особено за това, че иска да се занимава с актьорство. Обаче ето че ще се снимате заедно в „Петя на моята Петя“.
Не, подкрепям я, но смятам, че не е за нея. Това е професия, за която е необходима жестока концентрация, а тя е разсеяна. Освен това дамите в тази професия са ощетени в сравнение с мъжете, които имат повече възможности, защото в световната драматургия има повече роли за мъже, отколкото за жени. Та значи подкрепям Алена, но и не я подкрепям. Много неблагодарна професия е това, в която може да получи жестоки удари. Искам да я съхраня просто.
И във всяка друга професия можеш да получиш жестоки удари. Теб например кой те спасяваше от ударите?
Аз, слава Богу, имам много и страшно близки приятели. Пък и характерът ми е такъв, боря се много и това ми помага. Освен това влязох в професията доста късно, на 28 години. (Преди да започне да учи актьорство в театрален колеж „Любен Гройс“, Вергов учи в Лесотехническия институт – б.р.). Родителите ми, между другото, хич не се зарадваха, имаха съвсем друга визия за моето бъдеще. Трябва психически да си много издръжлив в тази професия, поне в началото, защото всякакви хора – и режисьори, и колеги - искат да те мачкат и ако се огънеш, си довиждане! Трябва внимателно да градиш актьорския си имидж и да го отстояваш, а не на всяка цена да участваш във всичко само и само да си в играта. Никого не съдя, всеки сам решава каква да е личната му изява. Но е много трудно, защото, да кажем, ти искаш да държиш някакво ниво, а нямаш възможност въобще за изява. Защото това се случва на всеки актьор в някакъв момент и тогава може да ти писне и да се пуснеш по лесното, пък то... не е добре.
Ти самият имал ли си период, в който си се пуснал по лесното?
Не. Лишавал съм се от много неща. Но пак казвам - никого не съдя. Всеки има право на личен избор. Как да се представи, как да върви по пътя си.
Значи въпреки всички политкоректности, така актуални през последните години, смяташ, че все пак продължава да има разлика между мъжете и жените и на жените все пак им е по-трудно в този свиреп свят? Следиш ли тези истории със сексуалните посегателства в Холивуд? Измислица ли е, фалшиво ли е всичко това според теб?
Светът малко се побърка. Чак да ги следя – не, но се информирам. Смятам, че истината е по средата. Имало е такива неща, но и много хора просто се опитват да извлекат популярност за себе си. Лошата реклама винаги и навсякъде е търсена, защото благодарение на нея много бързо ти обръщат внимание. Ето какво обаче ще кажа за един конкретен случай от всички тези, за които толкова се разшумя: с удоволствие бих поканил Кевин Спейси на сцената на Народния театър и бих му разрешил да прави каквото си поиска с мен. Само и само да играем на една сцена. Защото неговият талант е изключителен.
Преди обикаляше из София с колело, продължаваш ли?
Да, навсякъде. Сега дойдох с кола, защото после имам представление, а веднага след него пътувам за морето, където са снимките на филма.