А мотор? Нали се беше запалил?

Карам, да. Но не виждам защо трябва да бия тъпана. Карам каквото си искам. Алена също проявява интерес към моторите и непрекъснато иска да я возя. Сега пък е решила да изкара книжка, за да си вземе скутер.

Тя е екстремно момиче, страстен скейтбордист. Страхуваш ли се?

Не, не се страхувам. Ако започнеш да се страхуваш, ще се страхуваш от всичко. Това е божа работа. Страхът само може да те затормози и да те изнерви. Предпочитам да живея щастливо и да се забавлявам.

Как ще работите заедно в този филм? Имате ли общи сцени?

Само двамата не, но общи, с участието обаче и на други колеги – да. Режисьорът Александър Косев ми се обади, за да й поиска телефона и да й предложи да се яви на кастинг. После ми се обади, за да ми каже, че я взема, защото се е справила, не защото ми е дъщеря. Казах му, че това няма да ми попречи да й натяквам, че я е взел заради мен. Щото съм свиня, естествено. Гледах кастинга после и видях, че наистина е добра, наистина се е справила. Има какво още да се желае, но е добра. Не искам обаче да си мисли, че нещата се получават просто така... Ако това, което трябва да изиграе в този филм, трябваше да го изиграе на сцената, в театъра, щеше да й е много, много по-трудно.

Тя може да не иска да се занимава с театър.

Актьор без театър не е актьор. Там се изграждаш. Само там. Във всичко останало можеш просто да се справяш добре, да изглеждаш добре...

Къде в чужбина си снимал най-много?

В Русия, Франция и Италия. Наскоро имаше дни на българското кино в Рим и разбрах, че един доста известен италиански режисьор, Карло Карлеи, изгледал няколко филма и казал, че много ги харесва и че иска да работи с Христо Шопов, Вальо Танев и мен. И тримата вече сме работили с него преди години и беше страхотно.

Само за работа ли мислиш? Няма ли да се отдадеш все пак на почивка?

Тази година съм решил да го направя. Защото съм имал години без лято, без почивка, само работа. И после ... не е много добре, не е много качествено и умората си личи. А е важно да имаш енергия, да не ти се налага да се напъваш.

Как си представяш съвършената почивка?

Не обичам нищо, което е планирано. Съвършеното е спонтанно. Така че не си представям никаква съвършена почивка. Ще отида на морето да покеся на караваната ми на къмпинг „Смокиня“ – ето така ще бъде. И Захари (Бахаров – б.р.) ще e някъде там, и други хора.... Ще ходя и на световния шампионат по мотоциклетизъм. Нещо като Формула 1, но за мотори. Ще гледам Валентино Роси (италиански състезател по мотоциклетизъм, един от най-добрите в света – б.р.).

Някоя и друга...свинщина предвижда ли се?

Е, то си е ясно, то си е съпътстващо. Но най-важното за мен е компанията. Компанията! Иначе – скука!

Има един тренд сега да пътуваш сам. Казват, че тогава си много по-отворен за нови неща и хора. Правил ли си го?

Не, достатъчно общувам с непознати, докато работя. Съпреживяването е това, което ме движи. Ходил съм нагоре-надолу, но и за това не виждам защо трябва да бия тъпана. Ходя, където ми видят очите. Най-вече в Европа. За по-далечни дестинации нямам време, пък и трябва по-сериозна организация, а аз, както вече стана дума, не обичам тежките организации. И тук важи онова за спонтанността. Случвало ми се е например да имам свободно време и двамата с Алена да се вдигнем, да се качим на самолета и да отидем в Париж, където тя да кара скейт, защото там има страхотни скейт паркове.